Ю Несбьо - Полиция

Нощес пак сънува Валентин.

Рико се пресегна към бутилката с вода върху нощното шкафче. По гърлото му бе полепнала миризмата на собствената му устна кухина, на гнилоч и на зараза.

Заедно с европейската закуска, която почти не докосна, му донесоха норвежки вестници, издадени само преди два дни. Не пишеше да са заловили Валентин. Нямаше и да го заловят: Валентин вече не беше същият.

Рико се колебаеше дали да не се обади на онази полицайка, Катрине Брат, и да я предупреди, че извергът се е преобразил. В задграничните частни клиники на юг срещу няколко норвежки хилядарки те правят неузнаваем. Ще се свърже с Брат, ще ѝ остави анонимно съобщение, че Валентин, силно променен след пластична операция, е забелязан да се навърта около Рибния магазин. Рико няма да иска нищо в замяна. Само ще помогне на полицията да закопчае Валентин. Ще си осигури спокойни сънища.

Комодският варан се бе разположил на няколко метра от мястото, където в прохладната тиня киснеше водният бивол, наглед невъзмутим въпреки близостта на кръвожадното триметрово чудовище.

Рико усети как му се повдига и спусна краката си на пода. Мускулите го боляха. По дяволите, тежък излезе този грип.

Върна се от банята; киселата слюнка още пареше гърлото му, но беше взел две решения. Първо, да посети една от онези клиники и да се уреди със силни лекарства, каквито в Норвегия и посмъртно няма да ти изпишат. И второ, след като ги изпие и почувства подобрение, да се обади на Брат. Да ѝ опише променената версия на Валентин. После да поспи.

Увеличи звука с дистанционното.

— Дълги години учените смятаха, че the komodo dragon 19 19 The komodo dragon (англ.) — Комодският варан. — Б.пр. умъртвява жертвите си със слюнката си, защото тя съдържа болестотворни бактерии, които, попадайки в кръвообращението на ухапаното животно, причиняват остра инфекция — обясняваше на английски ентусиазираният глас зад кадър, — но по последни открития гущерът притежава жлези, синтезиращи отрова, която блокира съсирването на кръвта на жертвата, и дори привидно безобидна рана, нанесена от комодски варан, води до смъртоносна кръвозагуба.

Рико потръпна. Стисна очи с надеждата да поспи. Рохипнол. Не се заблуждаваше: грипоподобните му симптоми можеха да са признак на абстиненция. Рохипнолът навярно присъстваше в менюто на хотелите в Патая. Рико рязко облещи очи. Задушаваше се. В пристъп на дива паника размаха ръце и крака, за да спре въображаемия си нападател. Обзе го същото усещане като в Рибния магазин. Нещо изпомпи целия наличен кислород! Най-после дробовете получиха своето и той се просна обратно в постелята.

Прикова поглед във вратата.

Беше заключена.

Тук нямаше никой. Никой освен него.

Катрине се изкачваше по хълма в нощната тъмнина. Бледа, анемична луна, увиснала ниско на небосклона, пръскаше мъждива светлина, но Главното управление не я отразяваше, а като черна дупка я поглъщаше без остатък. Катрине погледна компактния, делови часовник, наследен от баща ѝ — компрометиран полицай с прозвището Железния Рафто, което много му прилягаше. Стрелките показваха единайсет и четвърт.

Тя бутна вратата на Управлението — неприветливо тежка и с прозорец, напомнящ илюминатор. Мнителността я посрещна още на прага.

Катрине махна на охраната, който седеше отляво, но я виждаше. Отключи си и влезе във фоайето. Подмина регистратурата — там нямаше дежурен — и слезе с асансьора в сутерена, оскъдно осветен. Стъпките ѝ затрополяха по бетонния под. Тя се ослушваше за чужди.

През работно време желязната врата на доказателственото хранилище стоеше отворена към гишето вътре. Катрине извади ключа, взет от Беате, пъхна го в ключалката, завъртя го и отвори. Влезе. Ослуша се.

После заключи вратата отвътре.

Включи фенера, вдигна дъската пред гишето и пристъпи в тъмното хале. Цареше толкова гъст мрак, че светлият конус от фенера с мъка проби тъмнината и се добра до редиците със стелажи. Върху тях стояха кутии, увити в няколко слоя найлон. Предметите вътре се виждаха съвсем бегло.

Явно хранилището се стопанисваше от човек с вродена любов към реда, защото кутиите стояха наредени като под конец и по-късите им страни образуваха гладка равнина. Катрине тръгна бързо между стелажите, а очите ѝ засноваха по входящите номера върху етикетите им. Бяха номерирани по дата: веществените доказателства, иззети по най-новите дела, стояха непосредствено до вратата, а иззетите по дела с изтекла давност оставаха в дъното. По-голямата част от непотребните вече предмети или се връщаха на собствениците им, или се унищожаваха.