Ю Несбьо - Полиция

— Но аз съм луда по теб, Хари.

Още смях.

Дали беше напушена? Или пияна? Навярно идваше от купон?

— Силие…

— Знам, че си длъжен да спазваш приличие. Интимните контакти между преподаватели и студенти са строго забранени. Но ето какво ще ти предложа. Заминаваме за Чикаго, където си посещавал курс на ФБР за серийни убийци. Аз ще кандидатствам, а ти…

— Престани!

Хари чу как гласът му отекна и в коридора. Силие се сви, все едно я беше ударил.

— Ще те изпратя, Силие.

Тя премига объркано.

— Какво има, Хари? В целия курс само едно момиче е по-привлекателно от мен. Спала съм едва с две момчета. Мога да забия когото си поискам, включително преподавателите, но се пазя за теб.

— Идвай.

— Искаш ли да видиш какво има под роклята ми, Хари?

Тя вдигна единия си крак, стъпи върху бюрото и разтвори бедра. Хари избута светкавично глезена ѝ.

— Само аз си качвам краката на това бюро.

Силие се сви. Зарови лице в шепите си. Разтърка челото, после и цялата си глава, все едно се опитваше да се скрие в дългите си мускулести ръце. Заплака. От гърлото ѝ се откъсваха тихи ридания. Хари я остави да се успокои. Посегна да я потупа по рамото, но се отказа.

— Виж, Силие, влязла си в някакъв филм. Може да се случи на всеки. Ето какво ще ти предложа: тръгваш си веднага и забравяме, че това изобщо се е случило. Нито дума на никого.

— Да не се страхуваш, че някой ще узнае за нас, Хари?

— Помежду ни няма нищо, Силие. Нали осъзнаваш, че правя компромис?

— Ако някой разбере, че чукаш твоя студентка…

— Не чукам никого. Старая се да пощадя достойнството ти.

Силие отпусна ръце и вдигна глава. Хари се сепна. Размазаният грим се стичаше като черна кръв, очите блестяха диво, а хищната усмивка, която се появи на устните ѝ, му напомни за звяр от научно-популярно предаване.

— Лъжеш, Хари. Чукаш онази кучка. Ракел. И не мислиш за мен. Не ти пука за моето достойнство, проклет лицемер такъв. Имаш ме за сочно парче, което можеш да праснеш. И ще го направиш.

Беше се смъкнала от бюрото и пристъпи към него. Хари седеше в обичайната си поза: полуизлегнат на стола, изтегнал напред крака. Имаше чувството, че участва в театър. Театър, който вече бе приключил, дявол да го вземе. Силие се наведе грациозно напред, ръката ѝ се опря на коляното му, пропълзя нагоре и се пъхна под тениската му.

— Ммм, готини плочки, господин учителю… — измърка тя.

Хари сграбчи ръката ѝ, усука китката настрани и стана. После изви ръката на гърба ѝ и я принуди да наведе глава към пода. Силие изкрещя. Хари я бутна към вратата, вдигна раницата ѝ и изтика момичето в коридора.

— Хари! — простена тя.

— Тази хватка се нарича „стандартна хватка“. Сред мнозина е известна и като „полицейска хватка“ — заобяснява мимоходом Хари, докато я влачеше по стълбите. — Запомни я. Може да ти потрябва за изпита. С уговорката, че е възможно изобщо да не бъдеш допусната до изпит. Защото, надявам се, си даваш сметка, че проигра шанса, който ти дадох. Принуждаваш ме да докладвам случилото се.

— Хари!

— Не защото се чувствам особено засегнат, а защото поведението ти ме навежда на мисълта, че ти липсва психическата устойчивост, задължителна за служител на реда, Силие. Но смятам да оставя тази преценка на академичното настоятелство. А ти мисли как ще ги убедиш, че това е било глупав инцидент и няма да се повтори. Така е честно, нали?

Хари отвори вратата със свободната си ръка и я избута навън. Тя се извърна и го погледна. Откритата, дива ярост в очите ѝ затвърди мнението, което Хари си бе изградил за нея: Силие Гравсенг не е годна да упражнява полицейски правомощия.

Тя тръгна към портата, олюлявайки се, а Хари я изпрати с поглед. Силие пое по площада към „Шато Ньоф“, където някакъв студент бе излязъл да изпуши цигара и да си отдъхне от бумтящата музика. Беше се облегнал на улична лампа. Носеше военна куртка а ла Куба от 1960-а. Изгледа Силие с престорено равнодушие, но след като тя отмина, се обърна и я зяпна.

Хари изруга два пъти. Усети как пулсът му се нормализира. Извади телефона си, набра номер от списъка с контакти — толкова кратък, че вместо с цели имена, абонатите фигурираха само с една буква. Нямаше нужда от повече.

— Да, моля.

— Арнолд, обажда се Хари. Гравсенг нахълта в кабинета ми. Този път чашата преля.

— Сериозно? Разказвай.

Хари му предаде случилото в най-общ план.

— Много кофти — отбеляза Арнолд. — По-кофти, отколкото предполагаш.

— Приличаше на дрогирана, все едно идваше от купон. Или просто ѝ липсва самоконтрол и способност за адекватна оценка на реалността. Дай ми съвет какво да предприема. Знам, че е редно да докладвам за случката, но…