Ю Несбьо - Полиция

— Значи според него ще се случи след три дни — заключи Бьорн.

— Да. Той предвиди и друго. Точно като Столе подчерта много по-голямата прилика на последното убийство с първоначалното — убиецът е завързал жертвата си в автомобил и го е бутнал в реката. Така и Хари смята, че убиецът ще продължи да се усъвършенства в подражанието на първоначалните деяния, затова следващата логична крачка била да изкопира и оригиналното оръжие на убийството.

— Прободен трион — прошепна Катрине, останала без дъх.

— Съвсем естествено решение за сериен убиец с нарцистичен комплекс — съгласи се Столе.

— И Хари е убеден, че ще се случи тук? — Бьорн огледа колегите си с гримаса.

— Всъщност Хари беше най-разколебан по въпроса за мястото. Убиецът е имал свободен достъп до другите местопрестъпления. Тази къща не е обитавана от години, защото няма желаещи да живеят в дом, където е вилнял Резача. Но все пак е заключена. Не че това е спряло убиеца да се вмъкне в командната кабина на скистанцията. Тук обаче има съседи. Да извикаш полицейски служител на това място, носи много по-сериозен риск. Затова според Хари убиецът ще разчупи досега следвания модел и ще подмами жертвата другаде. Но ние ще заложим капана за полицейския касапин тук и ще чакаме да се обади.

Настъпи кратко мълчание. Всички се нуждаеха от време да осмислят факта, че Беате използва прозвището, лепнато му от журналистите.

— А жертвата? — попита Катрине.

— Подготвила съм се — Беате пак потупа чантата си. — Нося списък с всички служители, разследвали Резача. Ще им бъде наредено да си стоят вкъщи и да не си изключват телефоните, а който получи обаждане, да запази пълно спокойствие и само да потвърди, че ще се отзове. После да звънне на дежурната част, да съобщи къде са го повикали и ние даваме ход на акцията. Ако се окаже не Берг, а друго място, елитните бойци ще се изтеглят натам.

— И въпросният колега да се държи хладнокръвно, при условие че му се обажда сериен убиец? — смая се Бьорн. — Не знам дали лично аз бих могъл да проявя чак такъв актьорски талант.

— Изобщо не е необходимо мишената да крие безпокойството си — намеси се Столе. — Даже би събудил подозрения, ако гласът му не се разтрепери при новината, че негов колега е убит.

— Повече ме притеснява как ще процедираме с дежурната част и с „Делта“ — призна Катрине.

— Знам. Акцията е прекалено мащабна и не можем да я проведем без знанието на Белман и официалната разследваща група. В момента Хаген докладва на главния секретар.

— И какво ще стане с нашия миниекип, когато той научи?

— Засега по-важното е разследването да дръпне напред, Катрине — Беате пооправи нервно обицата си. — Да се махаме оттук. Няма смисъл да висим и да привличаме внимание. И гледайте да не оставите следи.

Катрине направи крачка към вратата и замръзна.

— Какво има? — попита Столе.

— Не чухте ли? — прошепна тя.

— Какво да чуем?

Катрине вдигна единия си крак и погледна Бьорн с присвити очи.

— Хрущене.

Беате избухна в изненадващо безгрижен, звънлив смях, а Бьорн с дълбока въздишка извади листа и пак приклекна.

— Ти да видиш — промърмори той.

— Какво?

— Не са трохи от сухар — той се наведе напред и надникна под масата. — А от втвърдена дъвка. Остатъкът от нея е залепен под масата. Според вещото ми заключение дъвката е изсъхнала и частици от нея са се отронили и са се посипали по пода.

— Може да я е дъвкал убиецът — предположи Столе и се прозина. — Хората лепят дъвки под седалките в киното и в автобуса, но не и под масата за хранене в дома си.

— Интересна теория — Бьорн вдигна една трохичка срещу светлината. — Ако я бяхме открили по-рано, можехме да вземем материал за ДНК анализ от слюнката, останала по дъвката. Но вече се е спаружила съвсем.

— Сега да те видим, Шерлок — ухили се Катрине. — Сдъвчи я няколко пъти и се опитай да определиш марката!

— Достатъчно — пресече ги Беате. — Да се махаме оттук.

Арнолд Фолкеста остави чашата на масата и погледна Хари. Почеса рижата си брада. Хари често го бе виждал да вади борови иглички от нея, пристигайки на работа. Арнолд идваше с велосипед от малката си къща някъде в гората, но едва ли много далече от центъра. Ала Фолкеста обичаше да се перчи пред колегите си, лепнали му заради дългата брада, велосипеда и горската къща етикета „екозащитник“, че много се заблуждават. Описваше сам себе си като скръндза, особняк и почитател на тишината.

— Предупреди я да не навлиза в личното ти пространство — прошепна Арнолд, та околните да не го чуят.