Ю Несбьо - Полиция

— И Хари издекламира всичко това на един дъх? — смая се Катрине. — Само въз основа на прочетеното в пресата?

— Иначе нямаше да е Хари — Беате чу бумтенето на подземните мотриси от другата страна на шосето.

От прозореца се виждаше покривната конструкция на стадион „Юлевол“. Изолацията на прозорците беше твърде паянтова, за да възпрепятства нестихващия шум от уличното движение по околовръстен път номер три. Беате и до днес си спомняше какъв студ браха миналия път тук. Дори в белите костюми, нахлузени върху връхните дрехи, криминалистите не спряха да треперят. Тогава тя си помисли, че едва ли ниската температура е единствената причина за тръпките, които побиват всеки, прекрачил прага на стаята. Навярно, предположи тя, затова жилището отдавна стои необитавано. Защото всички потенциални наематели или купувачи усещат мразовития полъх от легендите и слуховете.

— По пътя на логиката Хари се е досетил как убиецът примамва жертвите си. Но ние и преди това знаехме, че те отиват при него доброволно и сами. Следователно откритието не е кой знае какъв напредък в разследването, нали?

Беате се приближи до другия прозорец и разучи старателно терена. Той предлагаше идеални условия за разполагане на спецчастите от „Делта“, например в падината пред железопътните релси и евентуално в съседните сгради от двете страни. Накратко, можеха да обградят къщата.

— На Хари винаги му хрумва най-елементарното обяснение и като го слуша, човек се чуди как не се е сетил сам — отбеляза Беате. — Трохите.

— А? — сепна се Бьорн.

— Трохите от сухара.

Бьорн сведе поглед към пода и пак вдигна глава към Беате. После откъсна лист от бележника си, приклекна и събра трохите върху хартията.

Беате срещна въпросителния поглед на Катрине.

— Знам какво си мислиш. Защо е целият този педантизъм, щом от извършването на престъплението е минала цяла вечност. Но всъщност всяко място, където е извършено неразкрито убийство, е и си остава местопрестъпление и има опасност да се заличат потенциални следи.

— Очакваш ли тук да откриеш следи от Резача? — попита Столе.

— Не — Беате погледна пода.

Навярно го бяха минали с шлайфмашина. В паркета се бе пропила толкова много кръв, че цикленето не би свършило никаква работа.

Столе си погледна часовника.

— След малко трябва да съм в кабинета, защото имам сеанс. Ще изплюете ли камъчето каква идея е лансирал Хари?

— Не оповестихме цялата информация в медиите, но когато намерихме трупа в тази стая, първо се наложи да се уверим, че наистина е човек.

— Олеле — потръпна Столе. — Искаме ли да чуем продължението?

— Да — категорично отсече Катрине.

— Тялото беше раздробено на съвсем малки парчета, което в началото ни затрудни да се ориентираме кое какво е. Беше изложил гърдите зад витрината на онзи шкаф. С какво оръдие е нарязал тялото ни подсказа единствено ножчето от прободен трион. А който… се интересува от повече подробности, да прочете този доклад — Беате потупа чантата си.

— Благодарим! — усмихна се Катрине, ала усети, че малко преигра с ведрото настроение, и бързо нахлузи сериозна физиономия.

— Жертвата, младо момиче, е била сама вкъщи — продължи Беате. — Още тогава ни направи впечатление, че убийството е извършено по сходен начин с убийството край езерото Трюван. В случая обаче за нас най-важното е, че извършителят остана неразкрит, а самото престъпление е извършено на седемнайсети март.

В стаята се възцари пълно мълчание. Чуваше се жизнерадостната глъчка от училищния двор в другия край на горичката.

Бьорн пръв наруши тишината:

— Тоест след три дни.

— Да. И този болен мозък Хари е предложил да устроим капан, нали? — предположи Катрине.

Беате кимна.

— Защо никой от нас не се сети по-рано?

— Защото никой от нас не успя да сети как убиецът съумява да подмами жертвите си на местопрестъпленията — отвърна Столе.

— Възможно е Хари да греши — предупреди Беате. — Както по отношение на способите на убиеца, така и по отношение на следващото местопрестъпление. След първото полицейско убийство минаха няколко дати, когато са извършвани неразкрити убийства в района, а няма нови жертви.

— Но Хари е забелязал сходства между метода на Резача и убийствата на полицаи: хладнокръвно планиране на престъплението и — както личи — неконтролируема ярост при изпълнението.

— Хари се обосновава с интуицията си, като под интуиция по-скоро разбира…

— Задълбочен анализ въз основа на все още неструктурирани факти — довърши Катрине. — Познат още като метода на Хари.