Ю Несбьо - Полиция

— Добре, Хари — Беате се обърна, облегна се на вратата и тя се хлопна зад гърба ѝ. — До какво заключение би трябвало да стигнем според теб?

— Нито Бертил Нилсен, нито Антон Митет са тръгнали към местопрестъплението с идеята да залавят убиец.

— Вероятно си прав. По-скоро са си мислели, че отиват на гореща среща с красавица, която си пада по секса на зловещи места — пошегува се Беате, но Хари опроверга и тази версия с безизразно лице:

— Ако случаят беше такъв, мацката щеше да ги предупреди по-отрано.

Беате се замисли.

— Ами ако убиецът се е представил по телефона за журналист, който прави репортажи за неразкрити убийства, и е настоял да се срещнат с Митет късно вечерта, защото по тъмно снимките ще изглеждат още по-злокобни?

— До местопрестъпленията не се стига толкова бързо. Особено до езерото Трюван. Бертил Нилсен е тръгнал от Долен Айкер и е шофирал дотам повече от половин час. Пък и кой утвърден полицай ще работи ангария, та криминалната преса да вдигне шумотевица с поредното си бомбастично заглавие?

— Като казваш ангария, намекваш…

— Полицаите са се отзовали, защото са мислели, че ги викат по работа.

— Защото убиецът се е представил като техен колега?

— Мхм.

— Убиецът се свързва с тях под маската на мним полицейски служител и обяснява, че звъни от местопрестъплението, защото… защото там се очаква ново престъпление и… и… — Беате подръпна обицата-копче — … и ги моли за помощ при възстановката на първоначалното убийство!

Усети, че се усмихва като ученичка, отговорила правилно на учителя си, и се изчерви, съвсем придобивайки вида на невръстна госпожичка.

— Топло, топло… Но понеже напоследък началството наложи строги ограничения на извънредния труд, според мен Митет би се учудил, ако го повикат да съдейства за следствен експеримент извън работното му време, и то посред нощ, още повече че такива възстановки изискват дневна светлина.

— Предавам се.

— Нима? Какво трябва да ти съобщят, та да хукнеш навън посред нощ?

Беате се плесна по челото.

— Ама разбира се! Къде ни е бил умът досега?

— Какво? — смая се Катрине и потрепери. Мразовитият вятър ги пронизваше, докато стояха на стълбите пред жълтата къща в Бергслиа. — Обажда се на набелязаната мишена и ѝ съобщава, че убиецът на полицаите е взел поредната си жертва?

— План, гениален по своята простота — Беате се увери, че ключът приляга, завъртя го и отвори вратата. — Обажда им се човек, който се представя за член на разследващата група. Поръчва им незабавно да се явят на местопрестъплението, защото познават обстоятелствата около предното убийство и могат да съдействат на екипа с ценни сведения, които да им дадат насоки какво да търсят, докато следите са все още пресни.

Беате влезе първа. Не беше забравила обстановката. Криминалистите никога не забравят местопрестъпленията — и това съвсем не е клише. Спря насред стаята. Слънчевата светлина, нахлуваща през прозореца, чертаеше разкривени четириъгълници върху голия, равномерно избелял паркет. От години тук почти нямаше мебели. Навярно роднините на убития бяха отнесли повечето покъщнина след смъртта му.

— Интересно — отбеляза Столе Ауне, заел позиция до единия прозорец, откъдето се откриваше изглед към гората между къщата и сграда, където, по негово предположение, се помещаваше гимназията „Берг“. — Убиецът използва истерията, предизвикана от самия него, като средство за примамка.

— Ако се беше обадил на мен, изобщо нямаше да се усъмня — призна Катрине.

— Точно затова отиват невъоръжени и не бързат — обясни Беате. — Смятат, че са извън опасност, щом на мястото вече е пристигнал полицейски екип.

— Но откъде убиецът е сигурен, че мишената му няма да звънне на друг колега и така няма да разобличи пъкления му план? — попита Бьорн, докато устата му се издуваше от отхапания сухар, намазан с хайвер.

— Навярно убиецът ги предупреждава изрично да не разговарят с никого — Беате огледа критично трохите, посипали се по пода.

— И това звучи съвсем логично — съгласи се Катрине. — Подобно искане не би събудило съмнения у полицаите с опит в разследването на убийства. Всеизвестно е, че обикновено се стремим да запазим в тайна информацията за намерения труп възможно по-дълго, ако това ще подпомогне работата ни.

— И как точно ще я подпомогне? — поинтересува се Ауне.

— Убийците свалят гарда, докато си мислят, че жертвата не е открита — обясни Бьорн и отхапа ново парче от сухара.