Ю Несбьо - Полиция

— Олег възнамерява да запише право, след като го изпишат от клиниката, нали? А после да кандидатства в Полицейската академия?

— Откъде знаеш?

— От Ракел. Чухме се, преди да дойда при теб.

— Говорила си с Ракел? — Светлосините очи на Хари потъмняха.

— Обадих ѝ се в Швейцария и ѝ обясних за какво смятам да те моля. Постъпих неуместно и съжалявам, но както вече ти казах: няма да се спра пред нищо.

Устните на Хари се раздвижиха в беззвучна ругатня.

— И тя какво отговори?

— Че решението зависи само и единствено от теб.

— Така и очаквах.

— Затова те умолявам, Хари. Заклевам те в паметта на Як Халвуршен, Елен Йелтен и всички убити колеги. Но най-вече те призовавам да помислиш за онези, които все още са живи, и за избралите един ден да служат на реда.

Челюстите на Хари се раздвижиха гневно.

— Не съм те молил да манипулираш свидетели в моя полза, Беате.

— Ти никога не си ме молил за нищо, Хари.

— Става късно и ще те помоля да…

— … си вървиш — довърши тя и кимна.

В погледа на Хари се бе появила онази категоричност, която сломяваше съпротивата на събеседниците му. Беате стана и излезе в коридора. Облече си якето и го закопча. Застанал на вратата на кухнята, Хари я наблюдаваше.

— Съжалявам, задето прибягнах до такива крайности. Не биваше да се намесвам в личния ти живот. Все пак става дума за работа. Просто за работа — тя усети, че гласът ѝ ще се скърши, и избъбри на един дъх: — И си напълно прав. Лоялността към всяка кауза си има граници. Чао.

— Беате…

— Лека нощ, Хари.

— Беате Льон.

Тя вече бе отворила вратата и бързаше да излезе, та Хари да не види насълзените ѝ очи, но той застана зад нея и бутна вратата. Беате чу гласа му съвсем близо до ухото си:

— Задавали ли сте си въпроса как убиецът е съумял да подмами полицаите да се явят съвсем доброволно на местопрестъпленията, и то на датата, на която са били извършени първите убийства?

— Какво имаш предвид? — Беате пусна дръжката.

— Чета вестници. Пише, че полицай Нилсен е стигнал до езерото Трюван с личния си фолксваген, намерен на близкия паркинг. По пътеката, спускаща се до станцията на лифта, не се открити други следи, освен неговите. Разполагате и с видеозапис от бензиностанция в Драмен. На него се вижда как Антон Митет се вози сам в автомобила си, преди да бъде убит. И двамата са били наясно с какви прийоми си служи убиецът. И въпреки това са се отзовали на поканата му.

— Мислили сме по този въпрос, разбира се, но не стигнахме до задоволително обяснение. Знаем, че преди да се отправят към местопрестъплението, получават повикване от телефонна будка, разположена недалеч оттам. Затова, по наше предположение, полицаите са се досещали кой им се обажда и са смятали за възможно да заловят убиеца без чужда помощ.

— Грешите.

— Нима?

— Групата за оглед е открила полицейски пистолет с празен пълнител и пачка патрони в жабката на Антон Митет. Ако той действително е знаел, че отива при убиеца, е щял най-малкото да си зареди пистолета.

— Може да е смятал да го направи по-късно, но когато е посегнал да отвори жабката, убиецът го е изпреварил…

— Повикването е постъпило в телефона му в 10,31, а той е спрял да зареди бензин в 10,35. Тоест, след обаждането най-спокойно е спрял на бензиностанция.

— Навярно горивото е привършвало?

— Нищо подобно. На уебстраницата на „Афтенпостен“ публикуваха видеозаписа от охранителната камера до бензиностанцията под надслов „Кадри, заснети минути преди екзекуцията на Антон Митет“. На клипа се вижда как едва трийсет секунди след като Митет започва да зарежда, бензиновият пистолет отскача: знак, че резервоарът е пълен догоре. С други думи, Митет е разполагал с достатъчно гориво да стигне до местопрестъплението и да се прибере у дома. Всичко това показва, че изобщо не е бързал.

— Значи е можел съвсем спокойно да си зареди пистолета на бензиностанцията, но не го е направил.

— Бертил Нилсен също е имал служебно оръжие в жабката на фолксвагена. Слиза от колата, но не го взема със себе си. И така, двама полицаи с дългогодишен опит в следователската работа отиват на място, където преди време е извършено убийство, останало неразкрито, макар да знаят, че техен колега е станал жертва при сходни обстоятелства. Можели са да се въоръжат, но не са го сторили. Шофирали са дотам спокойно, без да бързат. Полицаи, натрупали с годините много рутина; полицаи, които са се уморили да се правят на герои и не поемат излишни рискове. За какво ви говори всичко това?