Ю Несбьо - Полиция

В три през нощта той се сепна в съня си.

Пак я сънува. Влиза в някаква стая и тя е вътре. Лежи върху мръсен дюшек на пода и реже червената си рокля с голяма ножица. До нея стои портативен телевизионен приемник, който показва движенията ѝ с неколкосекундно закъснение. Хари се оглежда, но не вижда камера. Тя срязва вътрешността на бялото си бедро с лъскавото острие на ножицата и прошепва:

— Не го прави.

Хари панически отстъпва заднешком и докопва дръжката на вратата, но тя е заключена. Чак сега вижда, че е гол, и тръгва срещу момичето.

— Не го прави.

Звукът долита от екрана като закъсняло с две секунди ехо.

— Трябва ми ключ, за да изляза — казва той, но все едно говори под вода.

Не знае дали тя го чува. Тя пъхва два, три, четири пръста във влагалището си. Накрая цялата ѝ ръка потъва вътре. Той пристъпва още крачка напред. Тя изважда ръката си. В нея държи пистолет. Насочва го към него. Лъскав, влажен пистолет, завързан с кабел, който излиза от утробата ѝ като пъпна връв.

— Не го прави — казва тя, но той коленичи пред нея, навежда се напред и усеща приятния допир на хладното оръжие в челото си.

— Направи го — прошепва ѝ в отговор той.

Тенискортовете пустееха. Волвото „Амазон“ свърна пред парка „Фрогнер“. Там, пред главния вход, вече стоеше полицейска кола.

Беате изскочи навън, бодра-бодреничка, макар че през нощта почти не мигна. Трудно ѝ беше да спи в чуждо легло. Да, тя продължаваше да го смята за чужд. Познаваше тялото му, но темпераментът, навиците, вижданията му все още тънеха в мистерия. Не знаеше дали ще има сили да прояви достатъчно търпение и любопитство да я разбули. Всяка сутрин, будейки се в леглото му, тя си задаваше един и същи въпрос: „да продължавам ли?“

Двама цивилни полицаи стояха облегнати на патрулката. Изправиха се и тръгнаха към Беате. Тя видя, че в колата седят двама униформени и още някакво цивилно лице на задната седалка.

— Той ли е? — попита Беате и усети как сърцето ѝ заблъска радостно.

— Да — потвърди единият цивилен. — Страхотен фоторобот. Едно към едно е.

— А трамваят?

— Пуснахме го да си довърши рейса. Беше претъпкан. Взехме данните на една жена, защото положението малко се нажежи.

— В смисъл?

— Когато се легитимирахме и го подканихме да ни последва, той се опита да офейка. Скочи светкавично на пътеката между седалките, барикадира се зад детска количка и изкрещя на ватмана да спре.

— Детска количка ли?

— Луда работа, нали?

— Опасявам се, че лудостта му го е подтиквала към далеч по-страшни неща.

— Не, говорех за решението на майката да се качи с количка в час пик.

— Така или иначе сте го хванали.

— Майката се развика, дръпна го и аз успях да му вкарам един прав. — Полицаят се ухили, сви ръката си в юмрук и показа разкървавените си кокалчета. — Защо да размахвам пищова, щом се справям отлично и с голи ръце?

— Браво — насили се да го похвали Беате.

Приклекна и надникна към задната седалка. Сутрешното слънце блестеше в стъклото и зад собственото си отражение тя видя само неясен силует.

— Ще свалите ли прозореца?

Докато стъклото се смъкваше беззвучно, Беате се опита да диша спокойно.

Позна го веднага. Той гледаше пред себе си. Взираше се в утрото през полуспуснати клепачи, все едно още блуждаеше из съня, от който не бе искал да го будят.

— Претърсихте ли го? — попита Беате.

— Опознахме се доста отблизо — засмя се цивилният. — Не е въоръжен.

— Питам дали сте го обискирали за наркотици. Джобове, подгъви на дрехи?

— Мне. Защо да го правим?

— Защото това е Крис Реди, известен с прякора Адидас. Неколкократно осъждан за продажба на спийд. Щом се е опитал да избяга, сто процента има стока у себе си. Претърсете го щателно.

Беате Льон се изправи и тръгна към волвото.

— Мислех, че се занимава с пръстови отпечатъци — чу тя коментара на цивилния към Бьорн Холм. — Не подозирах, че познава и наркоконтингента.

— Тя познава всички лица от полицейските сводки в Осло — обясни Бьорн. — Следващия път бъдете малко по-внимателни, нали?

Бьорн се качи в колата, запали и погледна Беате. Тя си даваше сметка колко вкисната изглежда — със скръстени ръце, загледана сърдито през прозореца.

— Ще го пипнем в неделя — окуражи я Бьорн.

— Да се надяваме. Как върви подготовката в Берг?

— Спецчастите са разузнали района и са разставили постовете си. Не се затруднили, защото наоколо има горски масиви. Част от отряда ще се разположи в съседната къща.