Ю Несбьо - Полиция

— И всички, участвали в разследването на престъплението, извършено в Берг, са уведомени за опасността?

— Да. Обещаха да държат телефоните си подръка през целия ден и веднага да съобщят, ако някой ги потърси по работа.

— Това важи и за теб, Бьорн.

— За теб — също. Впрочем защо Хари не е участвал в такова мащабно разследване? По онова време вече е бил старши инспектор.

— Не беше във форма — лаконични обясни Беате.

— Пиян?

— Какво ще възложим на Катрине?

— Ще стои на пост на задна линия в гората край Берг. Оттам има отлична видимост към къщата.

— Добре. Искам да поддържам непрекъсната връзка с нея.

— Ще ѝ съобщя — ангажира се Бьорн.

Беате си погледна часовника. Девет и шестнайсет. Спуснаха се по улица „Томас Хефти“ към „Бюгдьой Але“. Не защото това беше най-прекият път, а защото беше най-красивият. И защото така времето щеше да мине по-бързо. Беате пак си погледна часовника. Девет и двайсет и две. Денонощие и половина до началото на съдбоносния ден. Неделя.

Сърцето ѝ продължаваше да бие бързо.

А трудното предстоеше тепърва.

Верен на професионалния си навик, Юхан Крун остави Хари да чака в приемната четири минути по-дълго от уговорката им. После излезе, отправи няколко очевидно излишни наставления към секретарката си и чак тогава се обърна към двамата си посетители.

— Хуле — каза той и огледа лицето на полицая, сякаш за да диагностицира настроението и нагласата, с която онзи е дошъл. После му протегна ръка. — Довел си и адвоката си?

— Това е Арнол Фолкеста — представи го Хари. — Мой колега. Помолих го да присъства на нашия разговор, за да имам свидетел, който при нужда да потвърди какво сме се споразумели.

— Умно, много умно — отбеляза Юхан Крун, но нито по интонацията, нито по изражението му личеше да е впечатлен. — Влизайте, моля.

Тръгна напред и хвърли поглед към ръчния си часовник с изненадващо тясна верижка и женствен дизайн. Хари схвана намека: аз съм сред най-авторитетните адвокати, ужасно съм зает и не смятам да отделям много време на този сравнително дребен случай. В просторния, луксозно обзаведен кабинет миришеше на кожа — вероятно от подвързиите на юридическите списания, с които бяха отрупани рафтовете. Хари усети аромата на парфюм. Знаеше откъде идва. Силие Гравсенг седеше на стол, наполовина обърната към вратата, наполовина към масивното писалище на адвоката.

— Защитен вид? — попита Хари и поглади с длан дървения плот.

— Обикновено тиково дърво — Крун зае пилотското място зад тропическата гора.

— Вчера е било обикновено, но днес може да е защитено — Хари кимна на Силие Гравсенг.

В отговор тя само сведе леко клепачи, все едно не можеше да мръдне главата си. Бе събрала косата си в конска опашка — толкова стегната, че очите ѝ изглеждаха още по-свити от обикновено. Облечена в официален костюм, приличаше на служителка в кантората. Видимо беше спокойна.

— Предлагам да минем направо към въпроса — Юхан Крун долепи върховете на пръстите си. — Госпожица Гравсенг твърди, че е била изнасилена в кабинета ти в Полицейската академия около полунощ на посочената дата. Доказателствата засега са следи от нокти, натъртвания и разкъсана рокля. Всичко е надлежно фотографирано и може да бъде използвано в съдебната зала.

Крун погледна Силие, сякаш за да се убеди, че клетата студентка ще издържи на психическото напрежение, и продължи:

— При гинекологичния преглед в Центъра за жени, преживели сексуално насилие, не са установени охлузвания и разкъсвания във влагалището, но такива са налице едва в петнайсет до трийсет процента от случаите дори след брутални изнасилвания. Не са открити и следи от семенна течност, защото си проявил достатъчно хладнокръвие и си еякулирал извън влагалището ѝ. По-точно върху корема на госпожица Гравсенг. После си я накарал да се облече, повлякъл си я към изхода и си я изгонили. За жалост тя не е проявила същото хладнокръвие и не е съхранила част от спермата като доказателствен материал. Пъхнала се е под душа, плакала е и е стояла часове, за да отмие всички следи от посегателството. Не е постъпила далновидно, но реакцията ѝ е съвсем разбираема и нормална като за младо момиче.

Гласът на Крун се разтрепери леко от искрено възмущение — своеобразна демонстрация колко въздействащо може да звучи пледоарията му в съда.

— Персоналът в Центъра обаче е задължен да опише в няколко реда психическото състояние на жертвата. Говорим за специалисти с богат опит в поведенческите модели на жертви на изнасилване. Следователно съдебните заседатели непременно ще вземат под внимание показанията на персонала в Центъра. Повярвайте ми, господа, в този случай наблюденията на служителите там изцяло говорят в полза на моята клиентка.