Ю Несбьо - Полиция

— По онова време той отговаряше за наркотиците. Знам, че е сключил сделка с Рудолф Асаев, който въртеше бизнес с дрога, наречена виолин — производно на хероина. Белман разпъна чадър над Асаев, а в замяна наркобаронът сведе до минимум контрабандните канали, наркоманите по улиците и смъртните случаи в резултат от свръхдоза. Това вдигна рейтинга на Белман.

— Дотам, че да окупира креслото на главния секретар?

Хари лапна парченце кюфте и сви неопределено рамене.

— И защо не направи опит да разобличиш схемата? — Арнол Фолкеста прокара предпазливо ножа по онова, което според менюто трябваше да е месо. Спря и погледна Хари; онзи го изгледа безизразно, докато дъвчеше. — Къде остана удовлетворението от възстановената справедливост?

Хари преглътна хапката си. Взе салфетката и избърса ъгълчетата на устните си.

— Нямах доказателства. Пък и бях напуснал полицията. Не влизаше в моите компетенции. Този въпрос и сега е извън моя ресор.

— Така е — Фолкеста набоде парче месо на вилицата си, вдигна я и огледа хапката. — Не е моя работа, Хари, но ако това не е в компетенциите ти и вече не си полицай, защо от Съдебна медицина ти изпращат доклад от аутопсията на въпросния Рудолф Асаев?

— Значи си го видял?

— Просто защото вземам и твоята поща, когато слизам за моята. От администрацията отварят всички пликове. И, разбира се, защото съм любопитен до мозъка на костите си.

— Как е на вкус?

— Още не съм го опитал.

— Давай по-смело.

— Първо ми кажи за Асаев.

— Този път са проверили и очните ябълки — усмихна се Хари. — Открили са каквото търсехме. Миниатюрна дупчица в голямата артерия. Възможно е, докато Асаев е бил в кома, някой да е натиснал очната му ябълка настрани и после да е забил в ъгъла на окото му спринцовка. Така инжектираните въздушни мехури в кръвния му поток биха причинили мигновена слепота и тромб в мозъка без ясна причина.

— Изведнъж апетитът ми се повиши — Арнол Фолкеста се намръщи и остави вилицата. — Да не си открил доказателство за насилствената смърт на Асаев?

— Доказателство — не. Както ти казах, не може да се определи със стопроцентова категоричност кое е причинило смъртта. Следата от убождането насочва към предположения какво най-вероятно се е случило. Въпросът е как убиецът се е вмъкнал в болничната стая. Дежурният постови твърди, че не е видял никого по времето, когато е настъпила смъртта. Нито лекари, нито външни лица.

— Тайната на жълтата стая.

— Или нещо по-просто. Полицаят е изоставил поста си или е задрямал и по разбираеми причини не е искал да го признае. Или е бил съучастник в престъплението — било пряк, било косвен.

— Ако е задрямал, убиецът следва да е разчитал обстоятелствата да се стекат в негова полза, а това звучи абсурдно, нали?

— Прав си, Арнол. Възможно е да са го подмамили да напусне поста си. Или да са го приспали.

— Или да са му бутнали подкуп. Трябва непременно да го привикаш на разпит!

Хари поклати глава.

— И защо не може?

— Първо, вече не съм следовател. Второ, полицаят е мъртъв. Същият онзи, когото бутнаха с колата в Драмен.

Хари кимна замислено, вдигна чашата и отпи от кафето.

— По дяволите! — Арнол се наведе напред. — И трето?

Хари махна на Нина да му донесе сметката.

— Споменах ли, че има и трето?

— Вместо „и второ“ каза „второ“. Все едно още не си приключил с изброяването.

— Май ще трябва да усъвършенствам езиковите си умения.

Арнол наклони голямата си чорлава глава. Хари прочете въпроса в очите му: щом не искаш да разследваш случая, защо ми разказваш всичко това?

— Довърши си обяда — подкани той колегата си. — Чака ме лекция.

Слънцето се пързулна по бледия небосвод, приземи се меко на хоризонта и обагри облаците в оранжево.

Трюлс Бернтсен седеше в автомобила и следеше с половин ухо съобщенията по полицейската радиостанция, докато чакаше в мрака. Чакаше някой да запали лампите в къщата над него. Чакаше да я види. Стигаше му да я зърне само за миг.

Усещаше някакво раздвижване. Долавяше промяна в обичайните рутинни съобщения, произнасяни приглушено. Сега бяха кратки, забързани и постъпваха нарядко, все едно на дежурните бе наредено да не злоупотребяват с честотата. Подозренията на Трюлс събудиха не съобщенията, а премълчаното в тях. Начинът, по който бе премълчано. Отсечени изречения, на пръв поглед свързани с разузнавателни проверки и придвижване на полицейски сили, но без да се споменават адреси, часове или имена на лица. Навремето полицейската честота беше на четвърто място сред най-слушаните радиостанции, ала преди няколко години я кодираха. И въпреки мерките за сигурност полицаите тази вечер претегляха всяка дума, все едно умираха от страх да не издадат нещо.