Ю Несбьо - Полиция

— Секси. Да не гледаш „Психотерапия“?

— Първи сезон, трети диск.

— Изобщо не съм предполагала, че се тъпчеш с калорични снаксове пред телевизора. Да не се въргаляш по анцуг?

— С отпуснат ластик. Гледам да се порадвам на живота, докато малката не се е прибрала.

— Да се разменим, а?

— За нищо на света. Ще затварям, че може принцът да се обади. Дръж ме в течение.

Катрине остави телефона си до подвижната радиостанция. Огледа през бинокъла улицата пред къщата. Убиецът можеше да се появи отвсякъде. Едва ли щеше да прескача загражденията до релсите на метрото, но ако идваше от площад „Дам“, нищо чудно да се появи по някоя от горските пътеки. И да се промъкне през съседна градина покрай Бергслиа, особено след като притъмня. Но ако не бе надушил опасност, бе възможно да дойде и по улицата. По склона мъж караше старо колело. Лъкатушеше наляво-надясно, сякаш е пийнал.

Какво ли правеше сега Хари?

Дори да седиш срещу него, пак няма как да си сигурен какво прави, помисли си Катрине. Този тайнствен Хари. По-различен от всички други. Бьорн Холм например беше кажи-речи разтворена книга. Вчера ѝ сподели, че смятал да изслуша всички албуми на великия Мърл Хагард, докато чака новини. И да похапне домашно приготвени кюфтета от еленско месо от Скрая. Катрине сбърчи нос, а Бьорн добави, че след като приключат случая, ще я покани на еленски кюфтета и пържени картофи и ще я посвети в тайните на бейкърсвийлдското кънтри — единствената енигма около личността на Бьорн Холм. Какво да се чуди човек, че си няма приятелка. Катрине отклони деликатно предложението, а по лицето му се изписа разкаяние.

Трюлс Бернтсен шофираше из Квадратурата. Напоследък обикаляше така с колата почти всяка вечер. Бавно кръстосваше целия град надлъж и шир: улица „Дронинген“, „Ширкевайен“, „Недре Шлотсгате“, „Толбю“. Това беше неговият град и пак щеше да стане неговият град.

По полицейската радиостанция отново постъпиха съобщения. Кодове, чиято цел беше да скрият информацията от Трюлс Бернтсен. Тези идиоти явно си въобразяваха, че така ще го забаламосат. Но него не можеха да заблудят. Трюлс Бернтсен нагласи по-удобно огледалото и погледна служебния пистолет върху якето на съседната седалка. Както обикновено ставаше тъкмо обратното. Той щеше да ги заблуди.

Жените по тротоарите не му обръщаха внимание. Познаваха колата и знаеха, че шофьорът не се интересува от услугите им. Гримиран младеж във възтесен панталон се завъртя около близкия стълб с табела „паркирането забранено“, все едно танцуваше на пилон, направи чупка в таза и нацупи устни към Трюлс. Той отговори със среден пръст.

Мракът сякаш се бе сгъстил. Трюлс се наведе към предното стъкло и погледна нагоре. От запад нахлуваха облаци. Светофарът светна червено. Бернтсен спря. Пак погледна съседната седалка. Беше ги изработвал толкова пъти и сега пак щеше да успее. Той командваше в града и никой не можеше да му оспорва властта.

Пъхна пистолета в жабката. Оръжието на убийството. Мина много време, но Трюлс още виждаше пред очите си лицето му. Лицето на Рене Калснес. Страхливата му, по момичешки сладникава педалска мутра. Трюлс удари по волана. Кога най-после ще светне зелено!

Първо го наби с палката.

После извади служебния си пистолет.

Макар окървавеното лице на Калснес да заприлича на пихтия, Трюлс видя умолителното изражение. Чу съскане като от спукана велосипедна гума — безмълвна молба. Безсмислен опит.

Стреля в основата на носа. Видя потръпването на тялото като по филмите. После бутна колата в пропастта и си тръгна. По пътя избърса палката и я хвърли в гората. В спалнята вкъщи имаше резервни. Оръжия, очила за нощно виждане, бронежилетка, дори атентаторска карабина „Мерклин“, иззета от полицията. Трюлс я отмъкна от хранилището за доказателства.

Подкара през тунелите и навлезе в търбуха на Осло. Дясноориентираната Партия на напредъка наричаше новопостроените тунели „жизненонеобходимите артерии на столицата“, а в отговор представител на зелените заклейми съоръженията като „червата на града“ — необходими наистина, но и пренасящи мръсотии.

Бернтсен шофираше покрай отбивки и кръгови кръстовища, обозначени с табели напълно в духа на норвежката традиция: ако не познаваш града, ще паднеш в капана на безвкусните шеги на Агенцията за пътните знаци. Качи се на възвишението в източната част на Осло. Неговият район. По радиото продължаваха да каканижат. Един от гласовете се изгуби в металическо скриптене. Метрото. Какви идиоти! Нима си въобразяваха, че Трюлс няма да дешифрира елементарните им кодове? Бяха се разположили в Бергслиа. Дебнеха около жълтата къща.