Ю Несбьо - Полиция

— Само си представи колко кофти е да си комар: освен дето живееш в миризливо блато, те хапят и по-големи комари.

Катрине си даваше сметка, че бъбри от нервност, и се питаше откъде дойде това притеснение. Дали защото разговаряше с главния секретар?

— Някакъв човек излезе от колата и тръгна към къщата.

— Значи в предишния си живот си бил много лош последовател на Буда — уоки-токито на Катрине изпука, но тя продължаваше да плещи: — А ако някоя зла муха… Какво каза?

Тя дръпна бинокъла от ръцете на Белман. Главен секретар или не, тук беше нейният пост. И наистина. Под светлините на уличните лампи тя видя как мъж, облечен в червено, влиза през портата, тръгва по пътечката и се насочва към стълбите пред вратата. Мъжът носеше предмет, който Катрине се затрудняваше да идентифицира. Убиецът! Появи се. Решителният миг настъпи. Катрине посегна към мобилния си телефон.

— Не мисли, че ми е лесно да наруша дадената дума — призна Хари.

Взираше се в цигарата, която Ракел му върна. Надяваше се да може да дръпне силно от нея поне още веднъж. Нуждаеше се от никотин.

— За какво обещание става въпрос? — попита Ракел с немощен, слаб, самотен глас.

— Дадох дума пред себе си… — Хари долепи устни до филтъра.

Дръпна. Усети вкуса на дима. Накрая цигарата по една или друга причина имаше различен вкус — … никога да не ти предлагам брак.

В последвалото затишие Хари чу как вятърът прошумоля в шумата на дърветата отвън — все едно зашепна превъзбудена, изненадана публика.

— Повтори.

Гласът на Ракел прозвуча като кратко съобщение по уоки-токи. Хари си прочисти гърлото:

— Ще се омъжиш ли за мен?

Вятърът отмина и остави след себе си тишина и спокойствие. Нощ. А в нощта — Хари и Ракел.

— Да не ме занасяш? — Тя се отдръпна от него.

Хари затвори очи. Пропадаше.

— Не.

— Сигурен ли си?

— Защо да те занасям? Да не би ти да искаш да е шега?

— Първо, имаш ужасно чувство за хумор.

— Съгласен.

— Второ, имам отговорности към Олег. Ти — също.

— Момиче, не разбра ли, че Олег те прави още по-привлекателна партия?

— Трето, дори да искам, бракът води със себе си редица правни усложнения. Къщата ми…

— И аз съм против предбрачното имущество да става обща собственост. Откъде-накъде ще разполагаш свободно с моите имоти? Не обещавам много, но обещавам най-безболезнения развод на света.

Ракел се засмя.

— И сега ни е добре, нали, Хари?

— О, можем да изгубим много. Четвърто?

— Четвърто, никой не предлага брак в леглото с цигара в ръка.

— Ако ще искаш да коленича, първо ще трябва да си обуя панталона.

— Да.

— Настояваш да се обуя или си съгласна да…

— Да, глупчо! Да! Ще се омъжа за теб.

Реакцията на Хари дойде машинално. Беше заучена по време на дългогодишния му стаж в полицията. Обърна се да погледне часовника. Запомни точния час: 23,11. Необходимите данни при съставянето на доклада: кога е пристигнала полицията на местопрестъплението, кога е бил арестуван евентуалният извършител, кога е прогърмял изстрелът.

— Божичко — промърмори Ракел. — Какви ги говоря?

— Срокът за обжалване изтича след пет секунди — Хари се обърна към нея.

Лицето ѝ стоеше съвсем близо до неговото и той видя само слаб проблясък в широко отворените ѝ очи.

— Срокът изтече — оповести тя. — Каква е тази усмивка?

Хари усети как усмивката се разстила все по-широко и по-широко върху лицето му като чукнато в тиган яйце.

Беате лежеше, изпънала крака върху подлакътника на дивана, и гледаше как Гейбриъл Бърн се опитва да си намери място на стола. Беате откри кое му придава такъв неустоим чар: дългите мигли и ирландският акцент. Ресниците на Микаел Белман, дикцията на поет. Мъжът, с когото се срещаше, не притежаваше тези достойнства, но проблемът беше другаде. Беате забелязваше разни странности в поведението му. Първо, смущаваше я колко е напорист. Отказваше да разбере защо не е удобно да го приеме в дома си, щом е сама, а той има възможност да я посети. Притесняваше я и миналото му. Бе открила известно противоречие в разказите му.

Или той просто, подобно на повечето хора, от желание да се хареса се бе изкушил да поразкраси историите за личния си живот.

Навярно по-странна от двамата бе тя.

Все пак Беате въведе името му в Гугъл. Търсачката не откри нищо. После Беате провери биографията на Гейбриъл Бърн. Попадна на много любопитна информация. Като млад сексапилният актьор работел във фабрика за плюшени мечета, където отговарял за поставянето на очите им. После прегледа карето с основна информация за живота му. Съпруга: Елън Баркин (1988-1999). За миг си помисли, че Гейбриъл — точно като нея — е изгубил половинката си и е вдовец, но после съобрази, че най-вероятно са посочени годините на съвместния им съпружески живот, а не на раждането и смъртта на съпругата. В такъв случай излизаше, че Гейбриъл е прекарал като необвързан повече време от Беате. Или просто Уикипедия не бе осъвременила информацията за личния живот на актьора?