Ю Несбьо - Полиция

— А в сака му?

— Пица.

— Моля?

— Мъжът е разносвач на пици. Работи за „Пица-експрес“. Преди четирийсет и пет минути получил поръчка за този адрес.

— Добре, ще го проверим.

Микаел Белман се наведе напред и грабна уоки-токито.

— Тук е Белман. Изпратил е разносвача, за да обезвреди заложените мини. Това значи, че се намира в района и е в течение на случващото се. Имаме ли кучета?

Пауза. Пукане.

— Тук У05. Нямаме кучета. Можем да ги доведем до петнайсет минути.

Белман пак изруга шепнешком. Натисна копчето за разговор.

— Доведете ги. Плюс хеликоптер с прожектор и термокамера. Потвърдете.

— Прието. Ще включим и хеликоптер, но не мисля, че има термокамера.

Белман затвори очи, процеди „идиот“ и отговори:

— Напротив, има инсталирана термокамера. Ако е в гората, ще го открием. Използвайте всичките ни хора, за да претърсим районите на север и на запад от гората. Ако тръгне да бяга, ще мине оттам. Продиктувай ми номера на мобилния си телефон, У05.

Белман дръпна пръста си от копчето за разговор и даде знак на Катрине да въведе номера в телефона си. Тя набра продиктуваните цифри и подаде апарата на Белман.

— У05? Фалкайд? Чуй ме добре. Този мач върви към загуба, а сме прекалено малко да предприемем мащабно претърсване на гората. Затова ще изпробваме друга стратегия. Понеже явно знае, че сме планирали акция, сигурно има достъп по честотите ни. Хеликоптерът действително не е оборудван с термокамера, но ако нашият човек се хване на уловката с районите на север и запад от гората… — Белман слушаше напрегнато. — Именно. Разположи хората си в източната част. Остави двама-трима тук — в случай че онзи все пак се отбие да провери как върви.

Белман приключи разговора и върна телефона на Катрине.

— Е? — попита тя.

Екранът на апарата угасна и светлината, отразяваща се в белите петна на лицето му, сякаш запулсира в мрака.

— Негодникът ни изигра.

Излязоха от града в седем сутринта.

В противоположната посока колите не помръдваха заради интензивния сутрешен трафик. Вяла атмосфера цареше и в автомобила на Хари. Двамата с Ракел от години спазваха негласно споразумение да избягват излишните разговори преди девет.

Докато минаваха през контролните пунктове, заръмя лек дъждец. Чистачките сякаш не отмиваха капките, а ги поглъщаха.

Хари пусна радиото. Изслушаха осведомителния бюлетин, но той не чу дългоочакваната новина за ареста в Берг. Новината за задържането на заподозрения за убийствата на полицаи. След спортната емисия и резултата от футболния двубой между Норвегия и Албания пуснаха дует на Павароти с някаква попзвезда и Хари веднага изключи радиото.

Докато се изкачваха към възвишението Карихауген, Ракел сложи длан върху ръката на Хари, както обикновено отпусната върху скоростния лост. Хари очакваше какво ще каже тя. Правилото за мълчание преди девет важеше за маловажните, но не и за сериозните разговори.

Предстоеше им поредната раздяла за цяла работна седмица, а Ракел не бе отворила и дума за предложението му от снощи. Дали съжаляваше, че бе приела? Тя никога не казваше нещо, без да го мисли. До отбивката за Льоренскуг му хрумна друго обяснение за мълчанието ѝ: навярно тя се опасява, че той съжалява, задето ѝ е предложил брак. И за да му спести неудобните обяснения, Ракел предпочиташе да се преструват, че нищо не се е случило, да го потопят в море от мълчание. Или, в краен случай, да си го спомнят като абсурден сън. По дяволите, дали наистина не бе сънувал? Преди време, когато пушеше активно опиум, Хари често разправяше на събеседниците си неща, убеден, че ги е преживял заедно с тях, и получаваше въпросителни погледи в отговор.

До отбивката за Лилестрьом той наруши договорката:

— Какво ще кажеш за юни? Двайсет и първи се пада събота.

Бързо я стрелна с поглед, но тя се бе извърнала и гледаше изнизващите се крайпътни полета. Мълчание. По дяволите, Ракел май бе размислила. Дали…

— Юни ме устройва — отговори тя. — Почти сигурна съм, че двайсет и първи се пада петък.

Хари долови закачлива нотка в гласа ѝ.

— Голяма или…

— Или само ние двамата и двама свидетели?

— И толкова?

— Ти решаваш, но предлагам да присъстват най-много десетина души. Нямаме сервиз с повече еднакви чинии. На всеки ще се паднат по петима гости — достатъчно да поканиш всички от списъка с контакти в телефона ти.

Хари се разсмя. Възвърна си оптимизма. Не беше изключено нещо да се обърка, но засега се очертаваше благополучна развръзка.