Ю Несбьо - Полиция

Ето, пак съобщения. Трюлс увеличи звука.

Отряд за бързо реагиране „Делта“. Въоръжена акция.

Трюлс погледна през бинокъла към прозореца на дневната. В новата къща я виждаше по-трудно, защото терасата отпред му пречеше. Докато живееха в предишната къща, Трюлс имаше изглед към дневната от близката гора. Гледаше я как седи на дивана с подвити крака. Боса. Как отмахва русите си къдрици от лицето си, все едно знае, че някой я наблюдава. Толкова красива, че му идеше да се разреве.

Оранжевото небе над фиорда в Осло почервеня, а после се обагри в пурпурно.

В онази нощ, когато паркира до джамията на улица „Океберг“, небето беше черно. Тогава Трюлс се спусна до Управлението, закачи си служебната значка, за да не го спре охраната, прекоси фоайето и слезе в хранилището за доказателства. Отключи с дубликата, който си бе извадил преди три години. Сложи си очилата за нощно виждане. Веднъж, когато влезе в хранилището, за да изпълни поредната поръчка на Асаев, включеното осветление събуди бдителността на един охранител и оттогава Трюлс не рискуваше с лампите.

Справи се бързо. Намери кутията с доказателствата, номерирани по дата, отвори пликчето с деветмилиметровия куршум, изваден от главата на Калснес, и го подмени с друг, който бе донесъл в джоба си.

През цялото време обаче не се освободи от усещането, че не е сам в хранилището.

Дали в момента и Ула се чувстваше така? Затова ли току вдигаше поглед от книгата си и се обръщаше към прозореца? Сякаш там имаше нещо. Нещо, което я очаква.

Радиостанцията пак изпука.

Бернтсен се досещаше какво готвят.

Разконспирира замисъла им.

Съдбоносният ден клонеше към своя край.

Уоки-токито изпука тихо.

Катрине Брат се извърна върху тънката постелка. Пак вдигна бинокъла и огледа къщата в Бергслиа. Тъмна и притихнала. Никаква промяна от близо едно денонощие.

Крайно време беше да настъпи някакво раздвижване. След три часа настъпваше нов ден, обозначен с дата, която опровергава хипотезата им.

Катрине потрепери. Е, и по-зле можеше да е. Живакът показваше почти десет градуса над нулата, не валеше нито дъжд, нито сняг. Ала след като слънцето залезе, температурите паднаха и Катрине започна да зъзне въпреки термобельото и пухеното яке, по думите на продавача „осемстотин по американската, а не по европейската скала“. Тази скала отчиташе съотношението между топлината и масата. Или съотношението пух към единица обем? В момента на Катрине ѝ се искаше да се сгуши в нещо по-топло от осемстотин по американската скала. Например в мъж…

В самата сграда нямаше спецбойци. Не искаха да рискуват някой да ги види, докато влизат. Дори по време на разузнавателната акция паркираха на разстояние и обиколиха къщата, без да се приближават твърде. Движеха се по единично или най-много по двама наведнъж, всички в цивилно облекло.

На Катрине определиха да стои на неголямо възвишение в гората, далече от постовете на бойците. Знаеше къде са заели позиции, но не ги виждаше дори с бинокъл. Четирима снайперисти покриваха по една част от сградата, а единайсет бойци стояха в готовност да щурмуват светкавично и да стигнат до целта за не повече от осем секунди.

Катрине отново погледна часовника си. Оставаха два часа и петдесет и осем минути.

По данни от информационната система първоначалното убийство бе извършено в края на денонощието, но съдебните лекари се бяха затруднили да определят с точност кога е настъпила смъртта, защото тялото бе открито разфасовано на парчета, всяко с маса, ненадвишаваща два килограма. Понеже извършените до момента вторични убийства повтаряха часа на първоначалните, досега съвсем закономерно бе царяло затишие.

От запад нахлуваха облаци. Според прогнозата валежи не се очакваха, но облачната покривка щеше да предизвика смрачаване и да влоши видимостта. От друга страна, времето навярно щеше да поомекне. Катрине съжаляваше, че не си взе спален чувал. Мобилният ѝ телефон извибрира. Натисна зелената слушалка.

— Какво става? — попита Беате.

— Няма нищо за докладване — Катрине се почеса по тила. — Освен че глобалното затопляне вече е факт. Има зли мухи, а е едва март.

— Комари ли имаш предвид?

— Не, зли мухи. Те представляват… в Берген няма отърване от тях. Някой да е съобщил нещо интересно?

— Не. Хапвам царевични пръчици, пия пепси и гледам Гейбриъл Бърн. Я ми кажи, според теб той секси ли е, или вече застаряващ?