Ю Несбьо - Полиция

— И накрая, ако погледнете обема на семенната течност, изхвърлена от Хуле само половин час след мнимото изнасилване, ще видите, че възлиза на четири милилитра. При първа еякулация количеството е между два и пет милилитра. При втора в рамките на половин час — под десет процента от първоначалния обем. С две думи, освен ако тестисите на Хари Хуле не са извънземни, той не е еякулирал в часа, в който госпожица Гравсенг твърди, че е изнасилена.

В настъпилото затишие в кабинета нахлу вой на клаксон и вик, последван от смях и гръмка псувня. Движението спря.

— Не е висша математика — усмихна се предпазливо Фолкеста в брадата си. — Така че, ако сте изчислили ползите и вредите…

Хидравлично пуфтене на отпуснати спирачки. И трясък на стола, когато Силие Гравсенг скочи от мястото си. После — нов трясък, този път на вратата.

Крун седя продължително с наведена глава. Вдигна я и погледна Хари.

— Съжалявам. Когато защитаваме подсъдим, очакваме той да излъже, за да си спаси кожата, но това… Трябваше да преценя по-добре ситуацията.

— Не я познаваш — сви рамене Хари.

— Така е. Но познавам теб. Редно е да съм те опознал за толкова години, Хуле. Ще я накарам да подпише споразумението.

— А ако откаже?

— Ще ѝ разясня какви санкции предвижда законът за лъжесвидетелстване и че я грози дисциплинарно изключване от Полицейската академия. Както сами се уверихте, не е никак глупава.

— Знам — Хари въздъхна и се изправи. — Знам.

Навън трафикът се възобнови.

Хари и Арнол Фолкеста вървяха нагоре по улица „Карл Юхан“.

— Благодаря ти. Все още се чудя обаче как толкова бързо се ориентира в ситуацията.

— Имам известен опит с ОКР.

— ОКР?

— Обсесивно-компулсивно разстройство. Когато човек, страдащ от такава психическа болест, си постави цел, не подбира средствата за нейното постигане. Целта става по-важна от последствията.

— Мой приятел психолог ме предупреди, че съм кандидат за такава диагноза. Питах те как толкова бързо съобрази, че ни е нужен свидетел и оглед от криминалисти.

Арнол Фолкеста се засмя тихо.

— Не знам дали да ти отговарям, Хари.

— Защо?

— Сблъсквал съм се с подобен казус. Двама полицаи нанасят жесток побой на мъж и за да избегнат наказание, си връзват гащите с акция, подобна на нашата. Унищожават доказателствата. Единият изгаря всичко, което може да ги уличи. А онова, с което полицаите държат пострадалия, не е никак малко и адвокатът му го съветва да оттегли оплакването, защото няма да издържи в съда. Сценарият ми е познат.

— Като те слушам, все едно си ме измъкнал от присъда за изнасилване, което наистина съм извършил.

— Извинявай — засмя се Арнол. — Просто случилото се не ме изненадва особено. Това момиче е бомба със закъснител. Трябвало е да получи отрицателно заключение на психологическите тестове при приема.

Прекосиха площад „Егер“. Пред очите на Хари се заизнизваха спомени. Усмивката на любима от юношеските години. Трупът на войник от Армията на спасението пред коледната тенджера. Навсякъде из този град го спохождаха спомени.

— Кои бяха двамата полицаи?

— От високите етажи.

— Затова ли премълча имената им? Съдействал ли си им? Гузна съвест?

Арнол сви рамене.

— Всеки, който няма смелостта да защити справедливостта, трябва да се чувства гузен.

— Мхм. В системата колегите, които хем са агресивни, хем заподозрени в унищожаване на доказателства, се броят на пръсти. Да не би случайно единият от побойниците да е Трюлс Бернтсен?

Арнол Фолкеста не отговори. По набитото му ниско тяло премина силна тръпка — достатъчно красноречив отговор.

— Сянката на Микаел Белман. Него имаш предвид, като каза „от високите етажи“, нали? — Хари плю на асфалта.

— Да говорим за друго, а, Хари?

— Дадено. Да обядваме в „Скрьодер“?

— В „Скрьодер“? Там предлагат ли… обедно меню?

— Предлагат сандвичи с кюфтета. И място.

— Позната гледка, Нина — отбеляза Хари към сервитьорката, която им поднесе по две твърдо изпечени кюфтета, поръсени със задушен лук, и филийка хляб.

— Тук нещата не се променят — усмихна се тя и се отдалечи.

— Трюлс Бернтсен — Хари надзърна зад рамото си.

Двамата с Арнол бяха почти сами в семплия четвъртит салон. Макар законът за забрана на тютюнопушенето в закрити помещения отдавна да бе влязъл в сила, тук въздухът още беше просмукан с миризмата на цигарен дим.

— Подозирам, че от години е на хранилка при подземните босове.

— Нима? — Фолкеста изгледа скептично умъртвеното животно пред себе си. — А Белман?