Ю Несбьо - Полиция

— Заради убийствата на полицаи ли си разтревожен?

— Беате дойде да ме моли да се включа. Била говорила с теб.

Ракел кимна.

— Останала с впечатлението, че нямаш нищо против.

— Казах, че решението зависи изцяло от теб.

— Забрави ли какво си обещахме?

— Не, но не мога да те принуждавам да спазиш някакво обещание, Хари.

— Ами ако се съглася и се включа в разследването?

— Ще престъпиш дадената дума.

— И какви ще са последствията?

— За теб, мен и Олег? Най-вероятно всичко ще отиде по дяволите. За разследването — най-вероятно ще откриеш убиеца, погубил трима полицаи.

— Мхм. Първото е по-сигурно от второто, Ракел.

— Възможно е, но знаеш, че рискът да провалим връзката си съществува, независимо дали се върнеш в полицията, или не. В морето има много подводни скали. Има вероятност да изпушиш, ако не вършиш онова, за което се чувстваш призван. Чувала съм за мъже, които се развеждат непосредствено преди есенния ловен сезон.

— Ловци на елени, а не на проскубан дребен дивеч, нали?

— Да, това трябва да се отбележи в тяхна защита.

Хари дръпна от цигарата. Двамата разговаряха с приглушени, спокойни гласове, все едно обсъждаха покупките от бакалията. Ето така общуваха те двамата. Ето такава беше Ракел. Хари я притегли към себе си и прошепна в ухото ѝ:

— Решил съм да остана с теб, Ракел. Да запазя това помежду ни.

— Така ли?

— Да. Защото се чувствам щастлив. По-щастлив не съм бил. Знаеш как съм устроен. Помниш диагнозата на Столе: зависим тип личност; състояние, граничещо с обсесивно-компулсивно разстройство. Все едно дали става дума за алкохол, или за издирване на убиец, мислите се фиксират върху нещо. Открехна ли тази врата, няма връщане назад, Ракел. А аз не искам да се връщам там. Искам да остана тук . Ето, едва заговорихме за това и аз вече почти се отнесох! Няма да се поддам на манията си! Правя го не заради теб и Олег, а заради себе си.

— Спокойно — Ракел го погали по косата. — Да сменим темата.

— Добре. Значи казаха, че се очаква да изпишат Олег по-рано?

— Да. Всички симптоми на абстиненцията отшумяха напълно, а той ми изглежда по-мотивиран отвсякога. Хари?

— Да?

— Той ми разказа истината за случилото се през онази нощ.

Продължаваше да го милва. Хари не знаеше какво точно иска от живота, но му се щеше повече да не се лишава от тази ласка.

— Коя нощ?

— Знаеш коя. Когато лекарят те е закърпил с подръчни средства.

— Значи Олег ти е казал?

— Ти ме излъга, че те е ранил един от пласьорите на Асаев.

— Истина е. Олег пласираше за Асаев.

— Старата версия ми допадаше повече: Олег се появява на местопрестъплението, вижда колко тежко си ранен и хуква към пункта за спешна помощ.

— Но така и не успя да повярваш на тази версия, нали?

— Заплашил е лекаря с „Одеса“-та.

— Лекарят прости на Олег, като видя в какво състояние съм.

Ракел поклати глава.

— Искаше да ми разкаже всичко, но част от събитията онази вече му се губели.

— Хероинът замъглява паметта.

— Надявах се ти да запълниш белите полета. Какво ще ми кажеш?

Хари дръпна от цигарата. Изчака секунда, изпусна дима.

— Възможно най-малко.

Тя го залюля.

— Тогава ви повярвах, защото ми се щеше да вярвам. За бога, Хари! Олег те е прострелял. За това се лежи в затвора.

— Беше злощастен инцидент, Ракел — поклати глава той. — Вече е в миналото. Докато полицията не открие въпросния пистолет, никой не може да свърже Олег нито с убийството на Густо Хансен, нито с друго престъпление.

— Как така с Густо Хансен? Нали снеха обвиненията от Олег? Да не би да има пръст и в смъртта на Густо Хансен?

— Не, Ракел.

— Какво не ми казваш, Хари?

— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?

Тя го изгледа продължително, без да отговори.

Хари чакаше. Загледа се през прозореца в силуета на възвишенията, които опасваха този спокоен, безопасен град, където не се случваше нищо. Градът всъщност беше изграден върху кратер на заспал вулкан. Всичко зависи от гледната точка. И от наличните сведения.

— Не — прошепна в тъмното тя, хвана ръката му и я долепи до бузата си.

Хари си помисли, че е напълно възможно да живееш щастливо в неведение. Достатъчно е само да игнорираш — да игнорираш пистолет „Одеса“, заключен в шкаф; да игнорираш три убийства на полицаи, за които не носиш отговорност; да игнорираш злобния поглед на отхвърлена студентка с червена рокля, вдигната над бедрата. Или?

Хари изгаси цигарата.

— Ще си лягаме ли?