Ю Несбьо - Полиция

— Сигурен ли си, че дори не е по-компетентен? — усмихна се Катрине и повдигна вежда.

— Добър опит — засмя се Хари. — Така да бъде. По-компетентен е.

— Ти да видиш! Къде е изчезнал съревнователният ти инстинкт?

— Вие тримата плюс Ауне сте възможно най-добрият екип. След малко започва следващата ми лекция и…

— Какво се е случило с теб, Хари? — поклати глава Катрине.

— Хубави неща. Само хубави неща.

— Прието и разбрано — увери го Беате и стана. — Но все пак искам да те питам дали може от време на време да се допитваме до теб по някои въпроси.

Понеже видя, че Хари се кани да поклати глава, тя побърза да добави:

— Не ми отговаряй веднага. Ще ти звънна по-късно.

Три минути по-късно — след като Хари влетя в аудиторията, където студентите вече го чакаха — Беате се замисли, че вероятно е точно така: изглежда любовта на една жена е в състояние да спаси мъжа. В такъв случай тя се съмняваше доколко чувството за дълг, което се опитваше да му вмени друга жена, е способно да го тласне обратно към ада. Но точно в това се състоеше задачата ѝ. Хари ѝ се видя толкова здрав и щастлив, че не беше за вярване. И на нея ѝ се щеше да го остави на мира, ала Беате знаеше, че съвсем скоро пак ще го навестят призраците на убитите му колеги. И в съзнанието ѝ някак от само себе си се вряза следващата мисъл: ще има и още.

Още с влизането в Котелното тя набра Хари.

Рико Херем се сепна от съня си.

Премига в тъмното и очите му постепенно фокусираха белия екран три редици по-напред. Някаква дебелана правеше свирка на кон. Рико усети как бесните удари на сърцето му се уталожиха. Нямаше основания за паника. Все още се намираше в Рибния магазин. Бяха го събудили вибрациите от току-що влязъл зрител, седнал на задните редове. Рико отвори уста, опитвайки се да поеме още кислород от въздуха, напоен със зловонието на пот, цигарен дим и нещо, което миришеше на риба, но не беше. В продължение на четирийсет години Рибният магазин на Муен поддържаше асортимент, оригинална комбинация от сравнително прясна риба над масата и сравнително актуални порносписания под масата. След като Муен продаде магазина и се пенсионира, за да може по-системно да се натрясква до припадък, новите собственици отвориха денонощно кино в мазето, където прожектираха порно за хетеросексуални. След внедряването на CD– и DVD-технологията изгубиха клиентелата си и затова се специализираха в изнамирането и прожектирането на филми, които не могат да се изтеглят от интернет — не и без да се разправяш с полицията.

В тишината Рико чуваше как зрителите в салона лъскат енергично бастуните. Някой му беше обяснил, че звукът се намалява съвсем умишлено, та да се чува другото. Рико отдавна бе надраснал тийнейджърското въодушевление от групови чекии. Не затова стоеше тук. Не затова дойде тук веднага след като го пуснаха, кисна в салона в продължение на две денонощия и си подаде носа навън само колкото да хапне нещо, да се облекчи и да си намери още пиячка. В джоба му се въргаляха още четири таблетки рохипнол. Засега гледаше да не посяга към тях, защото бяха последните му запаси.

Не можеше, естествено, да прекара остатъка от живота си в Рибния магазин. Убеди майка си да му заеме десет бона и докато тайландското посолство уважеше молбата му за удължаване на туристическата виза, киното осигуряваше на Рико тъмнина и анонимност, които го правеха неоткриваем.

Вдиша дълбоко, но въздухът сякаш се състоеше само от азот, аргон и въглероден диоксид. Погледна си часовника. Светещата малка стрелка показваше шест. Надвечер или сутринта? Тук, вътре, цареше вечна нощ, ала Рико предположи, че е надвечер. Чувството за задушаване ту го стягаше за гърлото, ту го отпускаше. Не биваше в никакъв случай да се предава на клаустрофобията. Не и преди да се е измъкнал от страната. Да е избягал. Далече от Валентин. Мамка му, как си мечтаеше сега за килията. За безопасността. За самотата. За въздух, който ти позволява да дишаш.

Жената на екрана продължаваше методичната си работа, но се наложи да се премести, защото конят направи няколко крачки напред и за малко попадна извън кадър.

— Здрасти, Рико.

Рико се вцепени. Тих, шепнещ глас, който обаче прониза ухото му като остра ледена висулка.

— „Приятелите на Ванеса“ — истинска класика от осемдесетте. Знаеш ли, че Ванеса починала по време на снимачния процес? Стъпкала я някаква кобила. Ревност или?

Рико понечи да се обърне, но усети как някаква ръка стегна тила му като в менгеме. Понечи да извика, ала другата ръка запуши устата и носа му. В ноздрите му нахлу остра миризма на мокра вълна.