Ю Несбьо - Полиция

— Искаше да живее по-добре. По-простичко. Да има повече време, което да посвети на семейството си. Умно решение.

Катрине го изгледа косо.

— Трябва да го накарате да размисли. Недопустимо е човек с толкова рядко срещан талант да пропилява времето си с дейност, която не е общественозначима. Не си ли съгласен?

Хари се засмя.

— Няма да се откажеш, нали? Смятам, че тук съм най-полезен, Катрине. А академичното настоятелство не натиска Ауне да се върне, защото предпочита тук да преподават повече униформени, отколкото цивилни.

— Ти си цивилен.

— Ето че сама го каза. Напуснах полицията, Катрине. Направих своя избор. А това поставя нещата на съвсем различна плоскост.

— Откъде ти е този белег на слепоочието? — попита тя и забеляза как Хари тутакси се сви, макар и едва видимо.

— Хари! — разнесе се сипкав глас от коридора.

Двамата с Катрине спряха и се обърнаха. Дребен, набит мъж с рижа брада, излязъл от съседен кабинет, се отправи към тях с нестабилна, накуцваща походка. Хари тръгна към него, Катрине — също.

— Имаш гости — избоботи мъжът, преди да се е приближил на разстояние, подходящо за провеждане на разговор.

— Да. Запознай се с Катрине Брат. Катрине, това е моят колега Арнол Фолкеста.

— Исках да кажа, че имаш гости в кабинета ти — уточни Фолкеста и си пое дъх няколко пъти, преди да протегне едрата си луничава ръка към Катрине.

— С Арнолд водим съвместно часовете по разследване на убийства.

— И понеже на него се падна забавната част от предмета, студентите го обичат повече — изръмжа Фолкеста. — А аз трябва да ги връщам към реалността, да обяснявам методи, способи в криминалистиката, морал и нормативна уредба. Животът е несправедлив.

— От друга страна, Арнолд поназнайва и доста педагогически похвати.

— Уча се, уча се — засмя се Фолкеста.

— Какви са тези гости, за които спомена? — смръщи се Хари.

— Спокойно, не е госпожица Силие Гравсенг. Дойдоха твои колеги от полицията. Почерпих ги с кафе.

Хари изгледа остро Катрине, обърна се и тръгна решително към кабинета си. Катрине и Фолкеста го сподириха с очи.

— Боже, нещо лошо ли казах? — притесни се Арнол.

— Добре де, чувстваш се един вид притиснат от всички страни, разбирам го — Беате поднесе чашата към устните си.

— Само не се опитвай да ме убеждаваш, че това не е опит да затегнете обръча около мен — Хари се залюля назад със стола, доколкото позволяваше маломерният кабинет.

Срещу него, до бюрото, зад купчините бумаги, Беате Льон, Бьорн Холм и Катрине Брат бяха успели да сместят столовете си.

Встъпителните поздрави приключиха бързо. Стиснаха си делово ръцете. Не се прегърнаха. Дори не направиха дежурния неловък опит да побъбрят за незначителни неща. Хари Хуле не предразполагаше към празни приказки. Поведението му подтикваше събеседниците му да пристъпят към въпроса без увъртания. Впрочем той вече знаеше за какво са дошли.

Беате отпи от кафето, потръпна, усетила познатия отпреди неприятен вкус, и остави чашата с недоволен вид.

— Знам, че си решил повече да не се захващаш с оперативна дейност. Наясно съм и с друго: имаш повече от уважителни причини за решението си. Въпросът е дали си склонен да направиш изключение. Все пак си единственият ни специалист в областта на серийните убийства. Държавата инвестира средства, за да ти осигури квалификация във ФБР, за която…

— … за която, както добре ти е известно, платих с кръв, пот и сълзи — прекъсна я Хари. — При това не само мои.

— Не съм забравила, че докато търсехме Снежния човек, Ракел и Олег също си изпатиха, но…

— Отговорът е не. Обещах на Ракел повече да не се връщаме към тази история. Този път съм твърдо решен да удържа думата си.

— Как е Олег?

— По-добре — Хари стрелна зорко Беате. — Както знаеш, го настанихме в клиника за наркозависими в Швейцария.

— Радвам се да го чуя. А Ракел често пътува по работа в Женева, нали?

— Да.

— И непрекъснато снове между Норвегия и Швейцария?

— Обикновено прекарва четири дни в Женева и три у дома. За Олег е важно да усеща подкрепата на майка си.

— Разбирам отлично. В такъв случай двамата са извън всякаква опасност, нали? А ти често оставаш сам и можеш да правиш каквото пожелаеш.

Хари се засмя тихо.

— Скъпа Беате, ще се изразя по-ясно. Искам да бъда учител. Да предавам знанията си на младото поколение.

— Столе Ауне също се включи към нашия екип — съобщи Катрине.

— Браво на него. Голямо предимство за вас. Той е вещ по серийните убийства колкото мен.