Ю Несбьо - Полиция

Карстен Каспершен, старият пазач, неизменно продължаваше да кисне в караулката в преддверието. Ако изобщо бе познал в лицето на Катрине Брат някогашна възпитаница на Академията, не го показа по никакъв начин, докато проверяваше служебните ѝ документи. Кимна ѝ леко и тя тръгна по коридора към аудиторията. Подмина вратата към залата, отредена за следствени експерименти. Представляваше нещо като апартамент с леки прегради и галерия, където студентите се упражняваха да обискират, да откриват следи, да възстановяват хода на събитията.

Врата водеше към тренировъчна зала с гумени постелки, просмукани от миризма на пот. Там студентите отработваха тънкостите при поваляне на арестант и поставяне на белезници. Открехна я внимателно и се вмъкна във втора аудитория. Лекцията беше в разгара си и Катрине се придвижи на пръсти до първото свободно място, което зърна на последния ред. Седна съвсем тихо и двете момичета пред нея дори не забелязаха идването ѝ. Шепнеха си оживено.

— Абе яко ѝ хлопа дъската. Залепила си е негова снимка на стената в общежитието.

— Ти сериозно ли?

— Да, видях я с очите си.

— Божичко! Ама той е вече дърт. Че и грозен.

— Грозен ли?

— Кьорава ли си? — момичето кимна към подиума, където лекторът, с гръб към студентите, пишеше нещо на дъската.

— Мотив! — произнесе той написаната дума и се обърна към тях.

— Психологическата бариера, която рационално разсъждаващият човек с нормална емоционалност трябва да преодолее, за да отнеме човешки живот, е прекалено висока. Затова е необходим изключително значим мотив. А мотивите по принцип се откриват много по-лесно и бързо от оръжието, с което е извършено убийството, от свидетели, от веществени следи. Мотивите по правилно сочат непосредствено към потенциалните извършители. Затова всеки детектив трябва да започне с въпроса „защо“.

Лекторът направи пауза и обхвана с поглед аудиторията, както овчарско куче обгражда овчето стадо и не му позволява да се пръсне.

Лекторът вдигна показалец.

— Съвсем опростено казано: открий мотива и вече си открил убиеца.

Катрине Брат не го намираше грозен. Не би го окачествила като красавец, разбира се, не и според класическото разбиране за мъжка красота. Харесваше го въз основа на онова, което англоговорещите наричат acquired taste 17 17 Acquired taste (англ.) — изградено предпочитание. — Б.пр. . Познатият плътен, топъл глас с леко износен, дрезгав обертон отправяше призив за внимание към аудитория, по-широка от младичките му обожателки в Академията.

— Да? — лекторът се поколеба за миг и даде думата на една от студентките, която размахваше ръка.

— Защо изпращаме на местопрестъпленията многобройни разследващи групи, които гълтат сума средства, щом един-единствен блестящ детектив като вас може да разплете случая с няколко въпроса и логическа мисъл?

В интонацията на студентката не се долавяше ирония, а детинска прямота плюс леко севернонорвежко наречие.

Катрине забеляза как по лицето на лектора се смениха няколко емоции: смущение, примирение, раздразнение — преди той да реши как да ѝ отговори:

— Защото никога не е достатъчно само да знаеш кой е престъпникът, Силие. По време на вълната от въоръжени грабежи в Осло преди десет години, при нас работеше полицайка, която умееше да разпознава маскирани престъпници по формата на лицето и силуета им.

— Беате Льон — веднага реагира Силие. — Понастоящем Оглавява Експертно-криминалния отдел.

— Именно. В осем от десет случая колегите от Отдела по грабежите знаеха чии лица се крият зад черните маски на записите от охранителните камери, но нямаха доказателства. Пръстовите отпечатъци са доказателство. Барутният нагар по оръжието е доказателство. Уви, твърдото убеждение на полицай в нечия вина не е доказателство, независимо колко гениален ум притежава този полицай. Днес използвах редица опростителски тези и със следващата приключвам. Отговорът на въпроса „защо“ няма никаква стойност, без да сме отговорили на въпроса „как“, и обратното. Все пак вече доста сме напреднали в този процес. За техническите страни на разследването ще научите повече в лекциите на Фолкеста. — Лекторът си погледна часовника. — Следващия път ще се спра подробно на мотивите, но имаме време за кратка загрявка. Защо хората убиват себеподобни?

Той пак огледа присъстващите с окуражителен поглед. Катрине забеляза, че освен стария белег, прорязващ бузата му от ъгъла на устните до ухото, Хари се бе сдобил с още два. Единият приличаше на получен от прободна рана във врата, а другият, отстрани на главата на нивото на веждите, навярно бе останал от куршум. Иначе Хари ѝ се струваше по-свеж отвсякога. Снажният, метър и деветдесет сантиметров мъж излъчваше отлично здраве, а в късоподстриганата му коса, твърда като четка, не се забелязваше нито една сива нишка. Под тениската личеше, че тренира редовно и е понапълнял. И — най-важното — в очите му блестеше оживление. Онова будно, енергично пламъче, граничещо с маниакалност, се бе завърнало. Катрине за пръв път го виждаше толкова усмихнат и открит към света, съдейки по езика на тялото му. Направо да го заподозреш, че е доволен от живота си. Ако беше истина, значи представляваше прецедент в живота на Хари, откакто се знаеха с Катрине.