Ю Несбьо - Полиция

— Запомних го, защото го свързвам с грандиозен гаф — поясни Беате, забелязала реакцията на Катрине. — Беше намерил някаква полицейска палка в близост до местопрестъплението и не беше докладвал за находката в полицията от страх да не урони престижа на службата. Колегите споменаха ли каква е евентуалната причина за смъртта?

— Не. Очевидно е, че най-вероятно е починал вследствие от падането. Освен това лостът на ръчната спирачка е бил в устата му и е пробил черепа. Съдейки по контузните рани на лицето му, вероятно е бил малтретиран, докато е бил още жив.

— А възможно ли е сам да се е хвърлил в реката? — попита Катрине.

— Не е изключено, ръцете му обаче са били привързани към волана. Липсват спирачни следи, а колата се е приземила върху камъните в подножието на скалната стена, следователно не се е движил с висока скорост. По-скоро автомобилът се е търколил в пропастта по инерция.

— Лостът на спирачката е бил в устата му, казваш — смръщи чело Беате. — Как е станало?

— Колата е тръгнала към пропастта и в безсилието си навярно се е опитал да дръпне лоста с уста — предположи Катрине.

— Сигурно. Така или иначе, убит е полицай, и то на място, което преди време е посещавал по служба.

— Разследвал е убийство, неразкрито и до днес — додаде Бьорн Холм.

— Между убийството, извършено тук, и убийствата на двете момичета в Маридален и край Трюван има няколко съществени разлики — Беате размаха полицейския доклад, който принтираха, преди да изхвръкнат от Котелното. — Загиналият в тази пропаст Рене Калснес е мъж и по тялото му не са открили следи от сексуална злоупотреба.

— Има още една, още по-съществена разлика — обади се Катрине.

— Каква?

Тя потупа айпада, който стискаше под мишница.

— Току-що проверих регистъра на осъдените лица и списъците с изтърпяващите наказание. По времето, когато Рене Калснес е убит, Валентин Йертсен е излежавал кратка присъда в „Ила“.

— По дяволите! — изруга Холм.

— Това не изключва вероятността Валентин да е убил Антон Митет — напомни Беате. — Навярно просто е променил почерка си. Така или иначе, зад това убийство стои същият човек, отнел живота на всички полицаи. Съгласен ли си, Столе?

Тримата се обърнаха към психолога. Досега той бе запазил несвойствено за него мълчание. Катрине забеляза, че пълният мъж изглежда и необичайно пребледнял. Столе се опря върху вратата на волвото, а гръдният му кош се повдигаше бурно.

— Е? — настоя да получи отговор Беате.

— Извинете ме — Столе направи неуспешен опит да се усмихне. — Тази ръчна спирачка…

— Ще свикнеш — Беате не съумя да скрие нетърпението си. — Тук пак ли е вилнял полицейският касапин, или е друг?

Столе Ауне се поизправи.

— Серийните убийци понякога променят почерка си, ако ме питаш това. Не вярвам някакъв имитатор да е продължил делото на истинския… ъъъ… полицейски касапин. Хари често оприличаваше серийния убиец на бял кит. В такъв случай серийният убиец на полицаи ще е бял кит с розови петна. Един-единствен е.

— Значи сме единодушни, че това е същият убиец — заключи Беате. — Но сведенията на Катрине за затвора опровергават версията, че Валентин се връща на места, където е убивал, и повтаря делата си.

— И все пак… Досега това е единственото убийство, при което извършителят копира първото престъпление — подчерта Бьорн. — Синини по лицето, паднала кола. Това какво ни говори?

— Столе? — потърси професионалното му мнение Беате.

— Възможно е да чувства, че се е усъвършенствал, и този път да е изпипал убийството до последния щрих, за да го превърне в безупречна реплика.

— Я по-кротко — сопна му се Катрине. — Като те слушам, все едно говориш за художник.

— Нима? — изгледа я въпросително Столе.

— Льон!

Обърнаха се.

От билото на чакълестия склон стремглаво се носеше мъж: хавайската му риза се ветрееше, под нея шкембето му подскачаше, къдриците му танцуваха. Скоростта му се дължеше на стръмния наклон, а не на физическата му пъргавина.

— Да си вървим — подкани колегите си Беате.

Влязоха във волвото. По време на третия опит на Бьорн да запали, по прозореца откъм Беате се почука.

Тя изпуфтя и свали стъклото.

— Рогер Йендем, да чуем твоите въпроси, на които ще отговоря с „без коментар“.

— Това е третото убийството на полицай — изпъхтя мъжът в хавайската риза и Катрине си помисли, че най-сетне попада на човек с по-занемарена физическа форма от Бьорн Холм. — Някакви следи?

Беате Льон се усмихна.