Ю Несбьо - Полиция

Сладки сънища.

Антон Митет дойде на себе си. Първо чу как дъждовните капки вече не барабанят, а само прошумоляват по предното стъкло. После установи, че двигателят не работи, главата го боли и не може да си движи ръцете.

Отвори очи.

Предните фарове още светеха. Светлите конуси прорязваха тъмнината и дъжда и се устремяваха към бездната, където земята изведнъж изчезваше. Мокрото стъкло му пречеше да види иглолистната гора на отсрещния бряг на урвата, но Антон знаеше, че гората е там. Безлюдна. Мълчалива. Сляпа. Не намериха свидетели нито онзи път, нито сега.

Погледна ръцете си. Не можеше да ги помръдне, защото бяха привързани за волана с лейкопласт. Медицинските пластири почти изместиха традиционните полицейски белезници. Стига да усучеш стегнато пластира около китките на арестанта, лейкопластът държеше в желязна хватка китките и на най-силните мъжаги. При опит да си освободят ръцете пластирите се впиваха още по-надълбоко в кожата им и прорязваха плътта. А ако арестантът продължи да дърпа, пробиваха и до костта.

Антон стисна волана. Усети, че пръстите му са изтръпнали.

— Буден ли си? — Гласът му се стори познат. Обърна се към съседната седалка.

Балаклавата, нахлузена върху главата на похитителя му, откриваше единствено очите. Такива маски използваха бойците от спецотряд „Делта“.

— Да я освободим.

Лявата му ръка, в ръкавица, хвана ръчната спирачка и я вдигна. Антон обожаваше хрипкавото ѝ стържене. То му вдъхваше усещане за работещ механизъм, за зъбчати колела и вериги. Показваше му какво всъщност се случва с автомобила. Похитителят вдигна спирачката и я пусна, но тя не произведе никакъв звук. Само едва доловимо хрущене. От колелата. Те се понесоха леко напред, ала спряха след метър-два, защото Антон машинално натисна педала за спирачката. Понеже двигателят не работеше, се наложи да стъпи върху педала с цялата си тежест.

— Добра реакция, Митет.

Антон се вторачи през предното стъкло. Гласът. Онзи глас. Антон леко отпусна натиска върху педала. Чу се проскърцваме като от несмазани панти на врата, колата пак потегли и Антон отново натисна педала. После не си отмести крака.

Осветлението в купето се включи.

— Според теб Рене знаел ли е, че ще умре?

Антон Митет не отговори. Току-що бе зърнал лицето си в огледалото. Дори не беше съвсем сигурен, че вижда себе си. По кожата му лепнеше лъщяща кръв. Носът му стоеше изкривен на една страна. Навярно беше счупен.

— Какво е чувството, Митет? Да знаеш, че си обречен? Ще ми кажеш ли?

— З… защо?

Въпросът сам изскочи от устата на Антон. Той не беше сигурен дали изобщо го интересува причината. Знаеше единствено, че умира от студ и иска да се махне оттук и да се прибере при Лаура. Иска да я прегърне, да се сгуши в нея, да вдиша аромата ѝ, да усети топлината от тялото ѝ.

— Не се ли досети вече, Митет? Защото не разрешихте онзи случай, разбира се. Ще ви дам още един шанс. Възможност да се поучиш от предишните си грешки.

— Д… да се поуча?

— Психологическите проучвания показват, че премерената критика амбицира служителите най-успешно. Не унищожителна критика, а премерена . Убивайки само по един от всяка разследваща група, ви критикувам премерено , не мислиш ли?

Колелата изскърцаха, Антон отново натисна педала и погледна към ръба на пропастта. Кракът му се стремеше да прикове педала към пода.

— Заради спирачната течност е. Пробих казанчето и тя изтича. След малко спирачката няма да реагира, колкото и силно да натискаш. Дали ще можеш да мислиш, докато падаш? Дали ще успееш да се разкаеш?

— Да се разкая за к… — Антон не успя да довърши, защото устата му сякаш се напълни с брашно.

Докато пада… Не, не искаше да пада.

— За онази палка — уточни гласът. — Задето не даде своя принос към разкриването на убийството. Това можеше и да те спаси.

Антон имаше чувството, че кракът му изпомпва спирачната течност от хидравличната система: колкото по-силно натискаше, толкова по-бързо сякаш изтичаше течността. Леко отпусна натиска върху педала. Под гумите изхрущяха дребни камъчета. В паниката си той долепи гръб до облегалката и прикова крак към педала, опитвайки се да се противопостави на теглещата го инерция. Автомобилът разполагаше с две отделни хидравлични спирачни системи. Дано похитителят да е повредил само едната.

— Ако се покаеш, може и да получиш опрощение за греховете си, Митет. Исус е великодушен.

— По… покайвам се. Извади ме оттук.