Ю Несбьо - Полиция

Събра кураж да се обади на Гюнар Хаген и да му признае, че някой го е упоил точно преди смъртта на пациента; че е спал, докато злосторникът е влязъл в болничната стая, и заключението на лекарите за естествена смърт е погрешно. Нужно е да извършат втора, по-задълбочена аутопсия. Антон набра Хаген два пъти. Никой не вдигна. Антон не остави съобщение на гласовата поща. Ето, опита. Направи го. Щеше да се пробва пак. Защото истината рано или късно те застига. Случи се отново. Убиха човек. Антон натисна спирачката, свърна встрани и подкара по чакълестия път към Айкершага. Настъпи газта. В грайферите на гумите захрущяха камъчета.

Мракът се сгъсти. В неравностите на пътя се бяха образували локви. Наближаваше полунощ. Онзи път се беше случило пак по същото време. Понеже мястото се намираше на границата със съседната териториална единица Долен Айкер, служител от тамошната общинска служба пристигнал пръв на местопрестъплението, след като граждани сигнализирали за трясък и евентуално паднал в реката автомобил. Служителят не само нарушил правилника и навлязъл в територията на община извън неговата юрисдикция, а и проявил небрежност: прекосил неколкократно района с автомобила си и унищожил предполагаеми следи.

Антон подмина завоя, където я бе намерил. Палката. На четвъртото денонощие след убийството на Рене Калснес, Антон най-после излезе в почивка, но не можеше да си намери място и отиде да се поразходи из гората. Все пак в полицейски окръг Южен Бюскерю рядко се сблъскваха с убийства. Тръгна да огледа района извън периметъра, който полицията прочеса с жива верига. И точно до завоя я откри. Под елите. Там Антон взе решението — малоумното решение, провалило всичко. Реши да не докладва за находката. Защо? Първо, палката се намираше на прекалено голямо отстояние от местопрестъплението и беше изключено да има отношение към убийството. По-късно го питаха защо изобщо е ходил да търси следи там, щом е смятал, че е прекалено далече от местопрестъплението. В онзи миг обаче Антон прецени, че насочи ли общественото внимание към полицейската палка, ще представи гилдията в неблагоприятна светлина. Контузиите рани по тялото на Рене Калснес можеха да са причинени от какъв да е тежък предмет или пък ги бе получил, докато автомобилът му е падал четирийсет метра. Така или иначе не контузиите рани се явяваха непосредствена причина за смъртта. Убийството бе извършено с деветмилиметров пистолет и Антон не видя основание да намесва полицейската палка.

Няколко седмици по-късно той сподели с Лаура за находката си и тя го убеди да я докладва незабавно. Настоя, че не е работа на Антон да преценява доколко важна е палката. И той я послуша. Яви се в кабинета на началника и му каза истината. Шефът нарече постъпката му „непростима проява на непрофесионализъм“. Като благодарност, задето посвети почивния си ден на службата, го понижиха в звание и го завряха в един кабинет да вдига телефона. Изведнъж Антон изгуби всичко. И за какво? Беше обществена тайна, че Рене Калснес е хладнокръвен, безскрупулен негодник, мамил и свои, и чужди; мошеник, чиято загуба повечето хора приемаха като божа благодат. А най-срамното беше, че криминалистите не откриха никакви следи, които да свързват палката с убийството. След три месеца в чиновническия затвор пред Антон стояха три възможности: да полудее, да напусне или да си издейства преместване. Обади се на стария си приятел и колега Гюнар Хаген и той му уреди работа в столичната полиция. Новият пост бележеше крачка назад в кариерното му развитие, но за Антон бе по-важно да е сред полицаи и разбойници в Осло. Беше готов на всичко, само и само да се измъкне от задушната дупка в Драмен, където неуспешно се опитваха да подражават на столичани. Наричаха съборетината си „полицейско управление“ и дори адресът, улица „Грьонлан“ 36, звучеше като изплагиатстван от Осло, където Главното полицейско управление се намира на улица „Грьонланслайре“.

Антон изкачи възвишението. Десният му крак натисна машинално спирачката, когато видя някаква светлина. По вътрешната част на калниците затропаха камъчета, после фолксвагенът спря. Дъждовните капки барабаняха по каросерията и почти заглушаваха шума от двигателя, фенерът на двайсетина метра отпред се снижи. Предните фарове се отразиха в заградителните полицейски ленти и в жълтата светлоотразителна жилетка на човека, снел фенера. Той махна на Антон да се приближи и Антон подкара напред. Точно на това място, зад загражденията, колата на Рене бе полетяла към бездната. С помощта на кран и стоманена тел успяха да извадят от реката останките от автомобила и да ги извлекат на брега до закрития дърводелски цех. Двигателят се беше врязал в купето и едва изстъргаха тялото на Рене Калснес.