Ю Несбьо - Полиция

Още щом склони пред молбите му да я посети, Ула съжали. Но той я хвана неподготвена. Обади се уж да пита как е новата къща. Дали не се сеща за нещо, дето да се нуждае от ремонт? Трюлс скучаел, след като го отстранили от служба. Ула излъга, че всичко работи напълно изправно. А едно кафе? И раздумка за старите времена? Тя се опита да измисли някакво оправдание, но Трюлс се престори, че не я е чул: ще се отбие да я види, колкото да изпият по едно кафе.

— Ами защо не… Заповядай — смотолеви тя.

— Все още го раздавам ерген — отвърна сега той. — Нищо ново.

— Ще си намериш приятелка. Мдам… — Ула погледна демонстративно часовника.

Мислеше да подхвърли нещо в смисъл, че наближава време да взема децата, но дори необвързан мъж като Трюлс нямаше да се хване на лъжата, защото бе твърде рано.

— Сигурно — той погледна чашата си и вместо да я остави, отпи още веднъж.

Сякаш събираше смелост да подхване въпроса, заради който бе дошъл. Ула изтръпна.

— Както знаеш, винаги съм те харесвал, Ула.

Тя се хвана за плота.

— Ако имаш някакви проблеми и искаш… ъъъ… да поговориш с някого, винаги съм насреща.

Ула премига объркано. Правилно ли чу? Трюлс ѝ предлагаше разговор ?

— Благодаря ти, Трюлс, но нали си имам Микаел.

Трюлс бавно постави чашата върху масичката.

— Разбира се. Имаш си Микаел…

— Впрочем е време да се захващам с вечерята.

— Права си. Ти стоиш тук зад тенджерите, докато той…

Трюлс не довърши.

— Той какво, Трюлс?

— Вечеря другаде.

— Не те разбирам.

— Разбираш ме, и още как. Виж, тук съм, за да ти помогна. Мисля ти само доброто, Ула. Твоето и на децата. Децата са важни.

— Тази вечер ще им приготвя нещо специално, а кулинарните изненади отнемат време, Трюлс, затова…

— Нека ти кажа нещо, Ула.

— Не искам да те слушам повече.

— Прекалено добра си за Микаел. Знаеш ли колко жени е…

— Стига!

— Но…

— Върви си, Трюлс. И гледай известно време да не ми се мяркаш пред очите.

Без да се откъсва от кухненския плот, Ула проследи как Трюлс излезе и отиде до колата край чакълестата алея, лъкатушеща между новите къщи в Хьойенхал. Микаел все обещаваше да пусне в ход връзките си и да се обади тук-там в общината, за да ускори асфалтирането, но засега нямаше резултат. Трюлс натисна дистанционното и след кратко чуруликане алармата на колата изключи. Видя как гостът ѝ се качи в купето и постоя неподвижно, вперил напред невиждащ поглед. После по тялото му премина конвулсия и той заблъска волана с юмруци. Макар да ги делеше голямо разстояние, тя потръпна, гледайки с какво ожесточение пестниците му се изсипват върху кормилото. Микаел ѝ беше споделял за гневните пристъпи на Трюлс, но за пръв път тя го виждаше в такава светлина. Микаел често повтаряше, че ако Трюлс не бил станал полицай, щял да нагази в криминалните среди. А когато искаше да се изфука, Микаел казваше същото и за себе си. Ула не му вярваше. Микаел ѝ се струваше прекалено праволинеен, прекалено… адаптивен. Но, виж, Трюлс… Той беше замесен от друго, по-съмнително тесто.

Трюлс Бернтсен. Примитивният, наивен, лоялен Трюлс. Ула, разбира се, се бе досещала и преди, че, зад фасадата се крие нещо тъмно, но никога не бе допускала, че Трюлс може да прояви такава хитрост. Такава… изобретателност.

„Гранд Хотел“.

Най-мъчителните секунди в живота ѝ.

Беше ѝ минавало през ума, разбира се, че е възможно Микаел да ѝ изневерява. Особено след като напоследък изобщо не проявяваше желание за секс. Но тя все си го обясняваше със стреса около убийствата на полицаите… Не бе допускала подобно нещо: Исабеле Скойен. И то трезви, посред бял ден. Ула се досети, че някой е режисирал събитията с цел да разобличи изневярата на Микаел. Този някой е знаел къде ще се срещне мъжът ѝ с Исабеле Скойен, защото двамата явно се виждат в хотела всяка сряда. Сетеше ли се за това, на Ула ѝ се повдигаше.

Пребледнялото лице на Микаел. Изплашените, гузни очи като на момче, спипано да краде ябълки от съседния двор. Как успяваше? Как този подъл мръсник си придаваше вид на беззащитно дете? Та той, бащата на три деца, потъпка всичко красиво в живота им. Защо тогава изглеждаше като мъченик?

— Ще се прибера по-рано — прошепна ѝ той в хотела. — Ще го обсъдим, преди децата да… След четири минути трябва да бъда при председателя на Общинския съвет.

В ъгълчето на окото му проблесна нещо. Сълза? Нима този негодник си бе позволил да пролее сълза?

След като той излезе от хотела, Ула се окопити изненадващо бързо. Така става с хората, които нямат друг избор, защото нервният срив не е сред наличните възможности. С апатично спокойствие извади мобилния си телефон и набра номера, от който я бе потърсил Рюнар. Никой не вдигна. Ула изчака пет минути и си тръгна. След като се прибра, помоли своя позната от КРИПОС да провери телефонния номер. Служителката обясни, че абонатът е използвал предплатена карта и името му не е регистрирано. В задачата се питаше кой би положил толкова усилия да я отведе в „Гранд Хотел“, та тя с очите си да види изневярата на мъжа си? Журналист от жълтата преса? Доброжелателка на Ула? Бивше гадже на Исабеле, открил съперник в лицето на Микаел? Или човек, който иска да раздели Ула и Микаел, защото мрази или него, или нея. Или е влюбен в нея? И смята, че ако отстрани Микаел от пътя си, шансовете му пред Ула ще се увеличат? Тя се сещаше само за един мъж, чиято силна любов към нея носеше проблеми и на двама им.