Ю Несбьо - Полиция

— Формално погледнато, се намираме на територията на следствения арест — обясни Хаген. — Подземният тунел минава под парка, а стълбите пред този кабинет извеждат до пропуска на ареста.

В отговор отекнаха първите акорди от „Рапсодия в синьо“ на Гершуин. Хаген извади мобилния си телефон. Катрине надзърна над рамото му и видя името на дисплея: Антон Митет. Хаген натисна „отхвърли повикването“ и прибра телефона в джоба си.

— Понеже ми предстои оперативка с разследващата група, оставям да се погрижите сами за останалото.

Хаген си тръгна, а четиримата се спогледаха.

— Страшна жега — отбеляза Катрине и разкопча якето си. — Защо не виждам печка?

— Защото горещината идва не от печка, а от котлите на централното отопление в съседното помещение — засмя се Бьорн Холм и метна якето си върху една облегалка. — Навремето го нарекохме „Котелното“.

— И преди ли си работил тук? — Ауне разхлаби папийонката си.

— Да. Тогава бяхме в още по-скромен състав — той посочи бюрата. — Трима, както виждате. И въпреки това разплетохме случая. Но по онова време Хари оглавяваше екипа… — бързо погледна Катрине. — Не исках да…

— Не се притеснявай, Бьорн. Аз не съм Хари и определено няма да бъда шефът на тази група. Не възразявам да ми докладвате формално, та Хаген да си измие ръцете, ако ни надушат, но самата аз съм доста неорганизирана. Затова предлагам Беате да оглави екипа. Има и достатъчно стаж, и достатъчно опит като ръководител.

Другите погледна криминалистката. Тя сви рамене.

— Ако всички са съгласни, ще поема ръководството и ще се намесвам, ако се наложи.

— Ще се наложи — подчерта Катрине.

Ауне и Бьорн кимнаха.

— Добре, да започваме тогава. Имаме мобилни телефони, интернет връзка… чаши за кафе.

Беате извади бяла чаша иззад машината и прочете на глас надписа с маркер:

— Ханк Уилямс?

— Моята е — отзова се Бьорн.

— Джон Фанти? — Беате бе извадила още една чаша.

— На Хари.

— Дайте да разпределим задълженията — Беате остави втората чаша. — Катрине?

— Ще следя интернет трафика. Засега нито Валентин Йертсен, нито Юда Юхансен дават признаци на живот. За да изчезнеш напълно от радара на модерните технологии, е нужен висок интелект. Интелект, който Юда Юхансен не притежава. Следователно не той е избягалият затворник. Знаейки, че не е сред първостепенните задачи на полицията, той едва ли би се отказал от всички екстри в съвременния свят само за да избегне още няколко месеца в затвора. Валентин, от своя страна, би загубил много повече. Така или иначе, ако някой от тях е жив, ще го прихвана още при първото шавваме във виртуалния свят.

— Добре. Бьорн?

— Ще прегледам докладите за всички дела, в които са намесвани имената на Валентин и Юда. Може да изскочи нещо за Трюван или Маридален; повтарящи се имена, иззети веществени доказателства. В момента съставям списък на лица, които евентуално могат да ни помогнат в издирването. Разговарях с част от тях. Нямат нищо против да споделят информация за Юда, но, виж, спомена ли Валентин…

— Страхуват ли се от него?

Бьорн кимна.

— Столе?

— И аз прехвърлям делата на Валентин и Юда, но с цел да им съставя психологически портрет. Ще изготвя професионално заключение за всеки от тях, като оценя склонността им към серийни престъпления.

В стаята настъпи тишина. За пръв път някой от разследващите изричаше страшното словосъчетание.

— В контекста на настоящия случай „сериен убиец“ е само технически термин, ползван за удобство, а не диагноза — побърза да добави Столе Ауне. — В моя понятиен апарат определението се използва за всички лица, отнели живота на повече от един човек и склонни към нови убийства. Ясно?

— Да — кимна Беате. — Аз ще прегледам видеозаписите от охранителните камери близо до местопрестъпленията. Бензиностанции, денонощни магазини, пунктове за контрол на скоростта. Вече прегледах част от записите във връзка с убийствата на полицаите, но далеч не всички. Предстои ми да направя същото и с видеозаписите от тези райони, но по време на по-раншните убийства.

— С други думи, няма да скучаем.

— Няма да скучаем — повтори Беате.

Четиримата се спогледаха. Беате взе чашата с надпис Джон Фанти и я пъхна обратно зад кафемашината.

— Иначе как върви? — попита Ула и се облегна на кухненския плот.

— Ами как — Трюлс се залюля на стола и взе чашата от ниската масичка.

Отпи от кафето. Погледна Ула по добре познатия начин. Изплашено и жадно. Смутено и настойчиво. Враждебно и умолително. Отричащо и потвърждаващо.