Ю Несбьо - Полиция

Антон знаеше какво трябва да стори. Да си признае. Веднага. Вдигна телефона към ухото си. Да съобщи за поредния гаф. Да обясни защо е премълчал, че е заспал. Погледна екранчето. Този път и Гюнар Хаген не можеше да му помогне. Антон отпусна ръката с телефона. Ще се обади. Само че не сега.

Микаел Белман завързваше вратовръзката си пред огледалото.

— Днес беше невероятен — чу се от леглото.

Микаел знаеше, че е истина. Исабеле Скойен стана и си обу чорапите.

— Да не е заради смъртта му?

Тя хвърли кувертюрата от кожа на северен елен върху завивката. Над огледалото висяха внушителни рога от елен, а картини на саамски художници красяха стените. Стаите в това крило на хотела, обзаведени по идеи на видни дизайнерки, носеха техните имена. Стаята, която бяха наели Микаел и Исабеле, беше кръстена на изпълнителка на йойк — традиционни саамски песни. За съжаление някои японски туристи отсядаха тук само за да задигнат рогата. Вярваха, че екстрактът от еленови рога действа като афродизиак. На няколко пъти Микаел се бе улавял да мисли, че самият той се нуждае от такъв екстракт. Но не и днес. Навярно Исабеле имаше право. Облекчението от дългоочакваната смърт на пациента помогна да се представи на ниво в леглото.

— Не искам да знам как е станало — заяви той.

— И без това няма как да ти кажа — Исабеле си нахлузи полата.

— Нека не обсъждаме въпроса.

Застана зад гърба му и захапа кожата на тила му.

— Какво си се сдухал — закикоти се тя. — Животът е прекрасен.

— За теб сигурно, но аз още се мъча с убитите полицаи.

— За разлика от мен не ти предстои преизбиране. Да ти изглеждам притеснена?

Той сви рамене. Посегна към сакото си.

— Ти ли ще тръгнеш първа?

Усмихна се, когато го потупа по тила. Обувките ѝ затракаха към вратата.

— Следващата сряда сигурно няма да успея. Отложихме за тогава срещата на Общинския съвет.

— Добре — отвърна той и усети, че наистина го мисли.

Нещо повече: изпита облекчение.

Тя спря на вратата. Ослуша се както обикновено дали някой не минава по коридора.

— Обичаш ли ме?

Той отвори уста. Погледна се в огледалото. От тъмната дупка на лицето му не излезе нито звук. Чу гърления ѝ смях.

— Шегувам се — прошепна тя. — Ти какво, да не се уплаши? Десет минути.

Вратата се отвори и щракна меко зад нея.

Бяха се разбрали вторият да не тръгва, преди да изминат десет минути от излизането на първия. Белман вече не помнеше чия беше идеята. Явно по онова време се бяха опасявали да не се натъкнат на папарак или на познато лице на рецепцията, но досега не им се беше случвало.

Микаел извади гребена си и среса косата си. Връхчетата бяха още мокри от душа. Исабеле никога не се къпеше след секс. Твърдеше, че ѝ доставя удоволствие да усеща миризмата му по кожата си. Микаел погледна часовника. Днес либидото му беше отлично. И без да си представя Густо, успя да се възбуди и дори да удължи акта. Изчакаше ли цели десет минути, щеше да закъснее за срещата с председателя на Общинския съвет.

Ула Белман си погледна часовника. „Movado“ дизайн 1947-а. Микаел ѝ го беше подарил за една годишнина. Стрелките показваха един и двайсет. Тя се облегна в креслото и плъзна поглед над хотелското лоби. Питаше се дали ще го познае. На практика двамата не се бяха виждали повече от два пъти. Първия път ѝ отвори вратата, когато тя отиваше в участъка в Стовнер при Микаел. Тогава той ѝ се представи. Чаровен, усмихнат нурланец. Втория път, по време на коледното тържество в участъка, той я покани да танцуват и я притисна малко по-близо до себе си, отколкото допускаше приличието. Ула прие този невинен флирт като приятен повод да повдигне самочувствието си. Все пак Микаел също присъстваше в помещението, а и съпругите на другите полицаи танцуваха с кавалери, не непременно мъжете им. По време на танца обаче друг мъж следеше зорко движенията им. Стоеше до дансинга с питие в ръка. Трюлс Бернтсен. По време на следващото парче Ула покани Трюлс, но той отказа с усмивка. Никак не умеел да танцува.

Рюнар. Вече беше забравила името му. След онова тържество изобщо не го беше виждала. Но най-неочаквано той ѝ се обади по телефона и я покани на кафе. Напомни ѝ, че се казва Рюнар. Ула отказа под предлог, че е много заета, ала той настоя: имал да ѝ съобщава важни сведения. Помоли го да го обсъдят по телефона, но той уточни, че трябва да ѝ покаже нещо. Гласът му звучеше някак променен, не какъвто го помнеше. Навярно нурланският му диалект се бе смесил с йостланския в Осло. Често се случваше с хора от северните области, преместили се в столицата.