Ю Несбьо - Полиция

Антон Митет седеше на терасата със затворени очи. Усещаше по лицето си лъчите на слънцето — все още съвсем слаби. Пролетта се перчеше, ала зимата отказваше да отстъпи. Антон отвори очи и погледът му отново падна върху писмото на масата отпред.

Върху плика стоеше синият печат на медицинския център в Драмен.

Антон знаеше какво го очаква вътре. Резултатите от кръвната проба. Искаше му се да разкъса плика, но продължаваше да протака. Вдигна глава и плъзна поглед над Драменската река. Още щом разгледаха брошурата с нови апартаменти в Елвепаркен на запад от Оссиден, двамата с Лаура не се поколебаха нито за миг. Децата отдавна се бяха изнесли, а с годините ставаше все по-трудно да поддържат опърничавата градина и старата, прекалено голяма дървена къща в Конерю, наследена от родителите на Лаура. Ще продадат всичко, ще си купят модерен, лесен за поддръжка апартамент и така ще им остават повече пари и време да осъществят дългогодишните си планове: да пътешестват заедно; да посетят далечни страни; да опитат от удоволствията, които краткият земен живот все пак предлага.

Защо тогава не заминаха? Защо продължаваха да отлагат?

Антон нагласи слънчевите си очила, побутна писмото и извади телефона от широкия джоб на панталона си.

Дали ги спираше прекалено напрегнатото всекидневие и бързо изнизващите се дни? Дали не искаха да се лишават от хармоничната гледка към Драменската река? Или — защото се бояха какво ще узнаят за брака си — ги плашеше мисълта да прекарват толкова време заедно? Или онзи Случай бе изсмукал цялата му енергия, бе блокирал предприемчивостта му, бе го натикал в състояние, в което рутината на всекидневието му се струваше единственото спасение от пълен срив? А после се появи Мона…

Антон погледна екранчето. ГАМЛЕМ КОНТАКТ ДЪРЖАВНА БОЛНИЦА.

Отдолу телефонът му даваше три възможности: набери, изпрати есемес или промени.

Промени. Защо и животът не предлагаше тази опция? Всичко можеше да бъде толкова по-различно, ако беше съобщил за онази палка. Ако не беше поканил Мона на кафе. Ако не беше заспал.

Но той заспа .

Заспа по време на дежурство, и то върху неудобен дървен стол. Антон, който дори след изтощителен ден не можеше да заспи в собственото си легло. Направо не беше за вярване. След като дойде на себе си, продължи да се носи в полудрямка. Дори лицето на мъртвеца и цялата последвала олелия не успяха да го разбудят напълно. Стоеше като зомби, със замъглен мозък, неспособен да предприеме каквото и да било или да отговори ясно на зададен му въпрос. Дори да не се беше унесъл, това не означаваше, че пациентът щеше да оцелее. Аутопсията показа, че смъртта най-вероятно е настъпила вследствие от мозъчен кръвоизлив. Ала Антон не си бе свършил съвестно работата. Нямаше опасност да открият небрежността му. Той не се беше издал, но знаеше, че пак се е провалил.

Антон Митет погледна копчетата на телефона си.

Набери. Изпрати есемес. Промени.

Крайно време беше да предприеме нещо. Да постъпи, както е редно. Без да отлага.

Натисна „промени“. Появиха се няколко опции.

Антон взе решение. Избра най-правилната. ИЗТРИЙ.

Взе писмото, разкъса плика. Извади листа и го прегледа.

На сутринта, след като откриха пациента мъртъв, Антон отиде в медицински център. Обясни, че е полицай и му предстои дежурство, но е изпил хапче с непознато съдържание, чувства се особено и се бои да отиде на работа в нетрезво състояние. Първоначално лекарят му предложи да му издаде болничен, но Антон настоя да изследват кръвта му.

Очите му тичаха по листа. Голяма част от термините и стойностите не му говореха нищо, ала лекарят бе добавил две разясняващи изречения отдолу:

„… нитразепамът се съдържа в силни сънотворни. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не приемайте повече от тези лекарства, без да сте се консултирали с лекар.“

Антон затвори очи и си пое дъх през стиснати зъби.

Проклятие.

Подозренията му се потвърдиха. Бяха го дрогирали. Някой го беше упоил. Питаше се как са успели. Сигурно с кафето. Нали преди това беше чул шум, а в диспенсъра бе останала само една капсула. Тогава той дори се усъмни дали не е перфорирана. Явно някой бе инжектирал приспивателното с игла през защитното фолио и после Антон сам си бе приготвил отвара за сън — еспресо с нитразепам.

Твърдяха, че пациентът е починал от естествена смърт. Или, по-точно, че нямат основания да подозират криминално деяние. Но стигнаха до това заключение именно въз основа на Антоновите уверения, че след последната визитация — два часа преди смъртта на пациента — никой не е влизал при него.