Ю Несбьо - Полиция

Ула склони: ще изпие с него едно кафе, защото и бездруго има път към центъра. Излъга. Както излъга и Микаел, когато я попита къде е, а тя отговори, че има среща с приятелка. Ула нямаше намерение да го баламосва, но въпросът му я свари неподготвена и тя осъзна, че би било редно по-рано да предупреди съпруга си за срещата с негов колега. Защо тогава премълча? Защото я глождеше подозрение, че Рюнар ще ѝ покаже нещо, свързано с Микаел? Вече съжаляваше, задето се бе съгласила. Пак си погледна часовника.

Забелязваше погледите, които ѝ хвърляше администраторът. Беше си съблякла палтото — пуловерът и панталонът подчертаваха стройната ѝ фигура. Рядко ѝ се удаваше възможност да слезе до центъра и се бе постарала да се гримира добре и да оформи хубаво дългата си руса коса, заради която момците от Манглерю я задминаваха с колите си — искаха да проверят дали и в лице е също толкова привлекателна, колкото и отзад. По погледа им личеше, че гледката си я бива. Веднъж свекърът ѝ каза, че приличала на хубавицата от „The Mamas & The Papas“, но Ула нито знаеше коя е тя, нито пък си направи труда да провери.

Погледна към въртящата се врата. Непрекъснато влизаха хора, но никой не се озърташе, никой не я търсеше.

Вратите на асансьора се разтвориха с лек звън и оттам се появи висока дама в кожено палто. Ако някой журналист я попиташе дали палтото е от естествена кожа, тя най-вероятно щеше да отрече, защото политиците от Работническата партия предпочитаха да казват на избирателите си онова, което искат да чуят. Исабеле Скойен. Общинският съветник по въпросите на социалното подпомагане. Скойен присъства на тържеството след повишението на Микаел. Всъщност празнуваха новата къща, но вместо приятели Микаел покани хора, важни за кариерата му. Или за „тяхната кариера“, както се изразяваше той. Един от малцината гости, които Ула познаваше, беше Трюлс Бернтсен, но с човек като него се разговаряше трудно. Всъщност тогава от ангажименти в домакинството на Ула почти не ѝ остана време за разговори.

Исабеле Скойен хвърли поглед към Ула, без да се отклони от пътя си. Ула обаче долови лекото колебание — значи я беше познала и се чудеше дали да я подмине, уж не я е видяла, или да се приближи и да разменят няколко думи. Явно предпочете да избегне последното. Понякога Ула се чувстваше по същия начин. Например когато видеше Трюлс. Изпитваше симпатия към него, защото израснаха заедно и го познаваше като мил и лоялен приятел, но въпреки това го избягваше. Ула се надяваше Исабеле Скойен да избере втория вариант и така да улесни и двете. С облекчение видя как общинската съветничка се насочи към изхода. После обаче явно се разколеба, завъртя се и на лицето ѝ се изписа широка усмивка, а очите ѝ заблестяха. Докато я гледаше как се носи към нея, Ула я оприличи на огромна, драматично изваяна фигура на носа на викингски кораб.

— Ула! — възкликна Исабеле на няколко метра от нея, все едно виждаше най-добрата си приятелка, с която не се бе срещала от години.

Ула вече се притесняваше от неизбежния предстоящ въпрос: какво правиш тук?

— Колко хубаво беше миналия път, миличка! Страхотно парти в тесен кръг!

Исабеле Скойен сложи ръка на рамото ѝ и подложи бузата си така, че Ула на свой ред да долепи страна до нейната. В тесен кръг? Присъстваха трийсет и двама души!

— Съжалявам, че се наложи да си тръгна толкова рано.

Ула си спомняше, че тогава Исабеле си пийна повечко. Докато домакинята обгрижваше гостите, високата, привлекателна общинска съветничка и Микаел се усамотиха на терасата и останаха там известно време. За малко Ула дори почувства лек пристъп на ревност.

— Няма нищо. За нас беше чест, че уважи празненството ни… — Ула се надяваше усмивката ѝ да не изглежда изкуствена — Исабеле.

Общинската съветничка я изучаваше с поглед. Сякаш търсеше нещо. Например отговор на незададения си въпрос: какво правиш тук, миличка?

Ула реши да ѝ каже истината. Така смяташе да постъпи и пред Микаел.

— Е, аз да вървя — Исабеле обаче изобщо не помръдна и продължи да се взира в Ула.

— Сигурно те чака повече работа, отколкото мен — Ула чу с раздразнение собствения си глуповат смях, който толкова ненавиждаше.

Исабеле я гледаше. Все едно съветничката искаше само с поглед да изкопчи от нея какво, за бога, търси съпругата на главния секретар пред рецепцията на „Гранд Хотел“? Да не би Исабеле да подозираше, че Ула е дошла на любовна среща? Затова ли се държеше привидно дискретно? Ула усети как лицевите ѝ мускули постепенно се отпуснаха, напрежението изчезна и на устните ѝ се появи обичайната ѝ усмивка — онази, с която искаше да се усмихва. В очите ѝ заиграха весели пламъчета и я напуши смях. Още малко и щеше да се изсмее право в лицето на Исабеле Скойен. Но защо? Странно, самата Исабеле също придоби подигравателен вид.