— С други думи, казваш, че Валентин е избягал и в момента се разхожда някъде жив и здрав — обобщи Беате Льон. — И навярно стои и зад убийствата в Маридален и до Трюван, и зад убийствата на полицаите. А очиства полицаи, за да си отмъсти на системата. Използва местата, където вече е погубвал човешки живот. Но за какво да отмъщава? Че полицаите си вършат работата? Ако хората ни отмъщаваха за това, досега да не са останали полицаи.
— Не съм сигурна дали гневът му е насочен към всички полицаи — призна Катрине. — Надзирателят в „Ила“ ми разправи, че в общежитието е идвал полицай и провел разговори със затворниците за убитите момичета в Маридален и край Трюван. Беседвал само с осъдените за убийство, които не са извършвали изнасилвания, но целял по-скоро да им подхвърли това-онова, а не толкова да получи информация от тях. И после те изобличили Валентин като… — Катрине си пое дъх — … ебач на деца.
Тя видя как всички, дори Беате Льон, потръпнаха. Понякога думите разтърсват по-силно и от най-кървавото престъпление.
— А това обвинение е същото като да му подпечаташ смъртната присъда.
— Кой е бил полицаят?
— Надзирателят не си спомни името му, а липсва дневник за записване на посещения от полицаи. Не е обаче никак трудно да се досетим.
— Ерлен Венешла или Бертил Нилсен — предположи Бьорн Холм.
— Картинката започва да се избистря, не мислите ли? — попита Гюнар Хаген. — Тялото на въпросния Юда е носело белезите на жесток побой — също като телата на убитите полицаи. Докторе?
— Така е — съгласи се Ауне. — Убийците се придържат към едни и същи изпитани методи на умъртвяване. Или методи за освобождаване на натрупаната омраза.
— Но в случая на Юда, Валентин е преследвал съвсем различна цел — напомни Беате. — Да замаскира бягството си.
— Ако трупът действително е бил на Юда — натърти Бьорн Холм. — Затворникът, с когото Катрине е разговаряла, не е най-надеждният свидетел на света.
— Прав си, но аз му вярвам.
— И кое ти дава основания?
Катрине се усмихна накриво.
— Какво казваше Хари? „Интуицията представлява съвкупност от множество дребни, но съвсем конкретни факти, които умът още не е успял да уточни.“
— Не може ли да ексхумираме трупа и да проверим? — попита Ауне.
— Познай — въздъхна Катрине.
— Кремиран ли е?
— Седмица преди инсценировката Валентин е предал на затворническата управа завещание: в случай на смърт тялото му да се кремира в най-кратък срок.
— И после се е покрил известно време, преди да посегне на Венешла и Нилсен.
— Това е версията на Катрине, да — потвърди Гюнар Хаген. — Засега е неиздържана и, меко казано, смела, но понеже от няколко месеца разследващата група работи по други версии на празни обороти, съм склонен да дам шанс на Катрине. Затова ви събрах. Искам да сформираме специално звено, за да проучи тази — и само тази — следа. Другите следи оставяме на разследващата група. Ако приемете задачата, ще докладвате изключително… — Хаген се прокашля и от гърлото му се чу хрип, рязък като пистолетен изстрел — … и само на мен.
— Аха — кимна Беате. — Тоест…
— Тоест работим при пълна секретност.
— Кой не бива да узнава? — поинтересува се Бьорн Холм.
— Никой. Абсолютно никой освен тук присъстващите.
— И от кого по-конкретно пазим начинанието в тайна? — настоя да разбере Столе Ауне.
Хаген защипа част от кожата на врата си между палеца и показалеца. Клепачите му се отпуснаха като на припичащ се гущер.
— От Белман — отговори Беате. — Главния секретар.
Хаген разпери ръце.
— Единствената ми цел е разследването да потръгне. Когато Хари беше сред нас, постигахме страхотни резултати с независима, малобройна разследваща група, но сега главният секретар се запъна. Настоява да не раздробяваме работата. Възможно е всичко това да изглежда отчаян ход, но в екипа е настъпила такава идейна суша, че трябва час по-скоро да пипнем този полицейски касапин. Иначе всичко ще се сгромоляса. Ако нещата опрат до скандал с Белман, поемам безусловно пълната отговорност. Скрил съм от вас, че начинанието не е съгласувано с началството — такава ще бъде официалната ми версия. При все това си давам сметка в какво положение ви поставям и от вас зависи дали ще се съгласите да се включите.
Катрине усети, че всички погледи — включително нейният — се насочиха към Беате Льон. От топкриминалистката зависеше окончателното им решение. Приемеше ли тя, щяха да приемат всички. В противен случай…
Читать дальше