Ю Несбьо - Полиция

По-точно в някаква точка в пространството пред челото му. Сякаш там се разиграваше описаната от него сцена: той татуира тридневен труп. Понеже тази сцена погълна вниманието ѝ, Катрине остана глуха и сляпа за обстановката. Неочаквано някаква капка опръска шията ѝ. Тя чу сподавения му стон и погледна надолу. Скочи от стола и се запрепъва към вратата, усещайки как устата ѝ се пълни с жлъчка.

Антон Митет се събуди.

Сърцето му блъскаше в гърдите. Пое си жадно въздух.

Премига объркано, преди мъглата пред очите му да се разсее.

Погледна бялата стена пред себе си. Седеше, отпуснал глава назад. Беше заспал. По време на служба.

Случваше му се за пръв път. Повдигна лявата си ръка. Сякаш тежеше двайсет килограма. И защо сърцето му биеше така, все едно е пробягал половината трасе от състезание по маратон?

Погледна часовника. Единайсет и петнайсет. Беше спал повече от час! Как бе възможно? Усети, че пулсът му постепенно се укротява. Сигурно стресът от последните седмици си казваше думата. Дежурствата, опороченият режим. Лаура и Мона.

Какво го бе събудило? Пак ли онзи шум?

Ослуша се.

Нищо. Само вибрираща тишина. И смътният спомен, че мозъкът му е регистрирал нещо обезпокоително. Когато спеше у дома, в крайбрежната къща в Драмен, организмът му не реагираше на двигателите на моторниците, чийто бесен рев нахлуваше през отворения прозорец, но и най-слабото проскърцване на вратата към спалнята беше достатъчно да го изправи на нокти. Лаура твърдеше, че това започнало след случая в Драмен, когато до реката намериха трупа на млад мъж на име Рене Калснес.

Антон затвори очи. Пак ги отвори. Божичко, пак се унасяше! Изправи се. Зави му се свят и се принуди отново да седне. Премига няколко пъти. Проклетата мъгла, обвила сетивата му, така и не искаше да се разсее.

Погледът му падна върху празната чаша до стола. Реши да си пусне двойно еспресо. По дяволите, сети се, че капсулите бяха свършили. Ще трябва да се обади на Мона и да я помоли да му донесе нещо ободрително. Навярно наближаваше време за следващата визитация. Извади телефона си. Беше записал номера ѝ като „Гамлем контакт Държавна болница“ — предохранителни мерки, ако на Лаура ѝ хрумне да проверява обажданията му и установи, че този номер се повтаря често. Иначе той триеше есемесите веднага след като ги прочете. Пръстът му се насочи към зелената слушалка, но изведнъж мозъкът му успя да идентифицира източника на притеснението. Онова, което в дома му го караше да подскочи в леглото.

Тишината.

Проблемът идваше от липсата на звук.

Писукането на сърдечния монитор.

Антон скочи от стола, тръгна, залитайки, към вратата и я дръпна от раз. Мъчеше се да преодолее замайването. Вторачи се в зелената линия. Равна, мъртва черта, пресичаща напреки екрана.

Втурна се към леглото. Вгледа се в бледото лице.

По коридора затрополиха забързани стъпки. Явно в стаята на дежурните се е задействала аларма, след като сърцето на пациента бе спряло. Антон докосна челото на мъжа. Беше още топло. Полицаят обаче бе виждал достатъчно трупове и не се съмняваше: пред него лежеше мъртвец.

Опелото на пациента протече бързо, без излишни протакания и при повече от оскъдна посещаемост. Свещеникът дори не се опита да намекне, че мъжът в ковчега е бил силно обичан, живял е образцово или отговаря на изискванията за прием в Рая. Премина направо към Исус, който, по думите на свещеника, присъждал служебна победа на всички грешници.

Не се събраха достатъчно желаещи да носят ковчега и той остана пред олтара, докато публиката излизаше в снежната виелица пред църквата в Западен Акер. Повечето от отзовалите се — по-точно четирима — бяха полицаи. Качиха се в една кола и поеха към „Юстисен“. Заведението току-що бе отворило. Там ги чакаше психолог. Отупаха снега от ботушите си, поръчаха халба бира и четири бутилки минерална вода, която не беше нито по-чиста, нито по-вкусна от чешмяната вода в Осло. Чукнаха се, проклеха покойника, както повелява традицията, и отпиха.

— Отиде си прекалено рано — отбеляза началникът на Отдела за борба с насилието Гюнар Хаген.

— Можеше да почака още малко — обади се Беате Льон, шеф на Отдела по експертно-криминална дейност.

— Дано да гори дълго и ярко — добави рижият криминалист Бьорн Холм, облечен във велурено яке, гарнирано с рюш.

— От позицията на психолог бих могъл да ви диагностицирам като хора, изгубили връзка със собствените си чувства — заяви Столе Ауне и вдигна халбата бира.