Ю Несбьо - Полиция

— Благодарим, докторе, но диагнозата е „полиция“.

— Нещо не я разбрах съвсем тази аутопсия — обади се Катрине.

— Починал е от инсулт — поясни Беате. — Мозъчен удар. Такива неща се случват често…

— Но нали беше излязъл от кома — прекъсна я Бьорн Холм.

— … и могат да покосят всекиго от нас — заключи Беате с равен глас.

— Благодаря за пояснението — ухили се Хаген. — След като приключихме с покойника, предлагам да погледнем напред.

— Способността за бързо преодоляване на психологически травми е характерна за хора с нисък интелект — Ауне отпи от халбата. — Само за ваша информация.

Хаген прикова поглед в психолога и продължи:

— Стори ми се по-подходящо да се съберем тук, отколкото в Управлението.

— Защо сме тук всъщност? — попита Бьорн Холм.

— За да поговорим за убитите полицаи. Катрине?

Тя кимна и си прочисти гърлото.

— Ще започна с кратък обзор, за да запозная психолога с информацията, налична до момента. Двама полицаи са убити. И двамата на места, където по-рано са извършени убийства, останали неразкрити. Погубените колеги са участвали в разследващите групи. Досега по отношение на убитите полицаи не сме открили нито улики, нито заподозрени, нито податки за евентуалните подбуди на извършителя. Колкото до неразкритите предшестващи убийства, тръгнахме от презумпцията, че мотивите са от сексуален характер. Там са иззети веществени доказателства, нито едно обаче не насочва към евентуален извършител. Тоест, на разпит са били привикани няколко лица, но подозренията от тях са снети по две причини: или са представили алиби, или не са се вписвали в изготвения профил. Отскоро един от разпитаните поднови кандидатурата си…

Тя извади от чантата си някакъв предмет и го постави на масата, така че всички да го виждат. Снимка на мъж, гол до кръста. Датата и номерът показваха, че фотографията е изготвена за полицейска регистрация.

— Това е Валентин Йертсен. Изнасилвач рецидивист. Мъже, жени, деца. За пръв път са му повдигнали обвинение, когато е бил на шестнайсет. Подмамил деветгодишно момиче на лодка и блудствал с нея. На следващата година съседка се оплакала в полицията, че се опитал да я изнасили в общото мокро помещение в мазето.

— И какво го свързва с Маридален и Трюван? — попита Бьорн Холм.

— Засега само съвпаденията с профила на издирвания извършител, но има и друго: жената, осигурила му алиби за часовете на убийствата, току-що призна, че е излъгала под негов натиск.

— Валентин я е убедил, че полицията иска да го накисне за престъпления, които не е извършил — поясни Беате Льон.

— Аха. Това си е сериозна причина да мразиш полицията — отбеляза Хаген. — Така ли е, докторе? Възможно ли е той да е полицейският касапин?

Ауне премлясна, сякаш прехвърляйки вкуса на предположението в устата си.

— Абсолютно. Но стане ли дума за човешката психика, аз се придържам към едно основно правило: всичко в обсега на въображението ни е възможно. Плюс неща, които изобщо не можем да си представим.

— Докато е излежавал присъдата си за гавра с малолетни, Валентин Йертсен е изнасилил и обезобразил зъболекарката в затвора „Ила“. Изплашил се е, че няма да му се размине току-така, и решил да се омете. Бягството от „Ила“ не е кой знае колко трудна работа, но Валентин е искал да инсценира смъртта си, за да е сигурен, че никой няма да го преследва. Затова убил съкилийника си Юда Юхансен, смлял го до неузнаваемост и скрил трупа. По време на проверката на затворниците охраната установила липсата на Юхансен и подала сведения, че е избягал. После Валентин заставил един татуировчик, също излежаващ присъда, да татуира върху гърдите на Юда лицето на демон, каквото има и Валентин. Впрочем гърдите на мъртвеца били единствената част от тялото му, останала що-годе цяла. Валентин заплашил татуировчика, че гъкне ли, ще пречука и него, и семейството му, и още същата нощ си плюл на петите. Предварително облякъл трупа на Юда в своите дрехи, проснал го на пода в килията и оставил вратата отворена, та да привлече внимание. На следващата сутрин открили трупа и никой не се изненадал. Повечето отдавна очаквали някой да види сметката на най-ненавиждания затворник в общежитието. Сторило им се толкова закономерно, че изобщо не им хрумнало да сверяват пръстови отпечатъци, камо ли да изследват ДНК проба от трупа.

Възцари се тишина. В заведението влезе клиент и понечи да се настани на съседната маса, но само с поглед Хаген го разубеди и мъжът се насочи към дъното на помещението.