Ю Несбьо - Полиция

— Видя ли ме, когато влязох?

— Не, но те усетих — погледна я и се усмихна.

Катрине така и не преставаше да се учудва каква метаморфоза претърпява лицето му, когато се усмихне. Усмивката помиташе суровото, неприязнено, изморено от живота изражение, което Хари носеше като протрито палто. И изведнъж го преобразяваше в закачливо момче-мъж, грейнало като слънце. Такива са хубавите дни в Берген през юли — дългоочаквани и същевременно редки и краткотрайни.

— Как да разбирам това? — попита тя.

— Нещо ми подсказваше, че ще се отбиеш.

— Нима?

— Да. И отговорът е „не“.

Мушна кожената папка под мишницата си, взе стълбите до Катрине на няколко скока и я прегърна.

Тя го притисна към себе си и вдиша жадно аромата му.

— Какво ми отказваш, Хари?

— Да съм твой — прошепна той в ухото ѝ. — Но ти и бездруго си го знаеш.

— Ха! — Катрине се престори, че се опитва да се отскубне от обятията му. — Ако не беше онази грозната, след пет минути щеше да се усукваш около мен като гладно куче, миличък. Пък и не съм казвала, че си неустоим.

Той се засмя, пусна я и Катрине изпита леко разочарование, задето не я погушка малко повече. Тя така и не си бе отговорила пред себе си дали наистина е влюбена в Хари, или флиртува с него именно защото осъзнава, че евентуална връзка помежду им е повече от невероятна, и това ѝ позволяваше да подхвърля предизвикателни закачки. С времето тази тема се превърна в неизчерпаем източник на многозначителни шеги. Пък и Хари в момента живееше с Ракел. Или „онази грозната“, както я наричаше Катрине. Хари не се засягаше, защото подобен нелеп епитет подчертаваше още повече красотата на Ракел, така дразнеща за другите жени.

Хари потърка небрежно обръснатата си брадичка.

— Хм… щом не си дошла заради неустоимото ми тяло, значи искаш да се възползваш от… — той вдигна показалец: — Сетих се. От брилянтния ми ум!

— Възрастта не те прави по-забавен.

— Получаваш втори отказ. Едва ли те изненадвам.

— Имаш ли кабинет, където да го обсъдим?

— И да, и не. Разполагам с кабинет, но не и с място, където да ме увещаваш да ви помогна със случая.

— Със случаите.

— Доколкото разбрах, всички убийства са обединени в едно разследване.

— Вълнуващо, нали?

— Спести си усилията. Приключих с онзи етап от живота си и ти го знаеш.

— Хари, това разследване се нуждае от теб. И ти се нуждаеш от него.

Този път усмивката не стигна до очите му.

— Едно разследване ще ми се отрази като чаша алкохол, Катрине. Съжалявам. Вместо да си губиш времето, направо се обади на някой друг.

Не ѝ убягна колко бързо му хрумна сравнението с алкохола. Това потвърждаваше подозренията ѝ: Хари се страхува. Бои се, че дори бегъл преглед на материалите по случая ще доведе до последствия, сходни с последствията от глътка алкохол; че няма да успее да спре, а ще позволи на работата да го погълне и съсипе. За миг я гризна съвестта — непредизвестеният пристъп на самопрезрение у пласьора на гибелна дрога. Ала после в съзнанието ѝ изплува реката и натрошеният череп на Антон Митет и Катрине се отърси от угризенията.

— Уви, няма втори като теб, Хари.

— Ще ти препоръчам неколцина колеги. С единия сме посещавали заедно курс във ФБР. Ще му се обадя и…

— Хари… — Катрине го хвана под ръка и го повлече към вратата. — В кабинета ти има ли кафе?

— Има, но…

— Забрави за убийствата. Нека си побъбрим за старите времена.

— Имаш време за празни приказки?

— Трябва да се поразсея.

Той я погледна. Понечи да каже нещо, но се отказа. Кимна.

— Дадено.

Качиха се по стълбите и поеха по коридора към кабинетите на преподавателите.

— Говори се, че плагиатстваш от лекциите на Столе Ауне — подхвърли Катрине.

Както обикновено, налагаше ѝ се да подтичва, за да смогва на гигантската му крачка.

— Плагиатствам, та пушек се вдига. Ауне все пак е истински корифей.

— И ти ли проповядваш, че определението „душевноболен“ е сред онези медицински термини, които съчетават едновременно прецизност, понятност на интуитивно ниво и поетичност, но винаги изхвърлят на бунището тези точни характеристики, защото според малоумните специалисти езиковите евфемизми допринасят за благоденствието на пациентите.

— Точно така — потвърди Хари.

— Затова аз вече не се водя болна от манийна депресия, нито от гранично разстройство, а от биполярно разстройство от втори тип.

— Няколко типа ли има?

— Знаеш ли какво означава? Впрочем защо Ауне преустанови преподавателската си дейност? Мислех, че му харесва.