Ю Несбьо - Полиция

— Какво искаш да кажеш? — попита той и се приготви за още по-лоши новини.

— Познавам го.

— Нали не сте открили у него документи за самоличност?

— Така е. И ми отне време, докато го идентифицирам.

— На теб, пословичната физиономистка?

— Fusiform gyrus се обърква, когато и двете скули са счупени. Но сега се сетих. Това е Бертил Нилсен.

— Не се сещам…

— Повиках те, защото Бертил е… — Беате Льон си пое дъх.

„Не го казвай“ — помоли се наум Хаген.

— Полицай — довърши Бьорн Холм.

— Работеше в ленсманската служба в Долен Айкер. Преди ти да оглавиш Отдела, съвместно разследвахме брутално убийство. Нилсен се свързал с КРИПОС. Беше открил пряка аналогия между един от текущите ни случаи и някакво изнасилване, което самият той разследвал в Крукстаелва, и изяви желание да дойде в Осло и да се включи в разследването.

— И?

— Скок на място. Дойде, но разследването зацикли. Извършителят или извършителите останаха неразкрити.

— Къде…?

— Тук. Изнасилена и разчленена в станцията. Трите части са открити на различни места: в езерото Трюван, на километър на юг и на седем километра в противоположна посока, до Ауршерн. По тази причина водещата версия гласеше, че са били двама.

— Ясно. А датата…

— … съвпада.

— Кога…

— Преди девет години.

Подвижната радиостанция изпука. Хаген видя как Бьорн Холм я долепи до ухото си и размени две-три думи шепнешком.

— Фолксвагенът на паркинга е регистриран на името на някоя си Мира Нилсен. Живее на същия адрес като Бертил Нилсен. Най-вероятно е съпругата му.

Хаген издиша насъбрания въздух със стон. От устата му излезе мразовита пара с формата на развято бяло знаме.

— Ще докладвам на главния секретар. Засега гледайте връзката с убийството на момичето да не се разчува.

— Медиите веднага ще я надушат и без наша помощ.

— Знам, но смятам да посъветвам главния секретар на първо време да не подхранваме с нищо спекулациите в пресата.

— Умно — отбеляза Беате.

Хаген ѝ се усмихна в знак на признателност за окуражителната бележка, от която в момента отчаяно се нуждаеше. Плъзна поглед нагоре по склона към паркинга, давайки си сметка, че го очаква сериозно изкачване. После огледа пак трупа. И отново потръпна.

— Знаеш ли за кого се сещам, като видя такъв висок, слаб мъж?

— Да — отвърна Беате Льон.

— Иска ми се да беше сега при нас.

— Той не е бил висок и слаб — възрази Холм.

— Нима Хари не… — обърнаха се към него другите двама.

— Говоря за този тук — Бьорн посочи трупа, увиснал на теглича. — За Нилсен. Тялото му се е удължило през нощта. Ако го докоснете, ще установите, че е придобило консистенцията на желе. Виждал съм същото явление да настъпва и при хора, които след падане отвисоко са си строшили всички кости по тялото. При масивни фрактури на скелета тялото изгубва фиксиращата го рамка, кожата се отпуска и гравитацията си свършва работата до настъпването на трупното вкочаняване. Какво нещо е човешката физиология, а?

Тримата останаха загледани в трупа, без да разговарят. Изведнъж Хаген се обърна рязко и се отдалечи.

— Прекалих ли с количеството информация? — попита Холм.

— По-скоро с подробностите. И на мен ми се иска да беше тук.

— Дали някога ще се върне?

Беате поклати глава. Бьорн Холм не знаеше дали това е отговор на въпроса му, или реакция на цялата ситуация. Обърна се и погледът му улови разлюляна елхова клонка. Вледеняващ птичи крясък раздра тишината.

Звънчето над вратата дрънна пронизително, когато Трюлс Бернтсен влезе от ледената улица във влажната жега. Вътре се разнасяше миризма на гнили косми и на фризьорски лосион.

— За подстригване ли? — попита млад мъж с черна, лъскава коса.

Трюлс беше сто процента сигурен, че мъжът е ползвал услугите на друг салон.

— Двеста, нали? — попита Трюлс и изтупа снега от раменете си.

Март — месецът на нарушените обещания.

Трюлс посочи с палец през рамото си, за да се увери, че офертата на витрината все още важи: мъже — 200, деца — 85, пенсионери — 75. Трюлс беше виждал мнозина стопани на кучета да водят тук домашните си любимци.

— Както винаги, бате — отвърна фризьорът с пакистански акцент и посочи два от свободните столове в салона.

На третия седеше мъж, когото Трюлс тутакси определи като арабин. Под намокрения перчем, залепнал за челото, гледаха тъмни очи на терорист. Погледите им се преплетоха в огледалото. Арабинът моментално отмести очи. Или бе надушил любител на свинското, или бе разпознал зоркия поглед на ченге. Навярно пласираше по близката улица. Най-вероятно хашиш — арабите избягваха по-силната дрога. Дали пък според каноните на Корана хероинът и свинското печено не са еднакво тежък грях? Съдейки по златния ланец, Трюлс предположи, че мъжът е сводник. Познаваше всички големи играчи в бизнеса; този явно беше от дребните риби.