Ю Несбьо - Полиция

Отстраняване от длъжност. Разжалване. Отлъчване. Изгнаничество.

Продължаваше да получава заплата. Микаел изрази дълбоко съжаление, задето се налага да го изпрати вкъщи. Сложи ръка на рамото му и каза, че така е най-добре за всички, включително за Трюлс. Нека изчакат заключението на юристите какви последствия следва да изтърпи полицай, получил средства, чийто произход не иска или не може да обясни. Микаел дори се погрижи Трюлс да запази част от надбавките си. Ненедостигът на средства се явяваше причина Бийвъс да посещава евтини бръснарници. Просто бе свикнал да се подстригва тук. Сега дори му харесваше още повече. Струваше му се примамливо да се сдобие със същата прическа като арабина от съседния стол. А ла терорист.

— Какво те разсмя, бате?

Трюлс млъкна, защото чак сега чу грухтящия си смях — причината да му прикачат прякора Бийвъс. Всъщност в ролята на негов „кръстник“ влезе Микаел. По време на едно парти в гимназията му лепна прозвището и изведнъж всички откриха, че Трюлс Бернтсен е кажи-речи двойник на емблематичния анимационен герой от сериала на „Ем Ти Ви“. И Ула ли беше там?

Или по онова време Микаел излизаше с друга мацка? Ула… Нежният ѝ поглед, белият ѝ пуловер, изящната ръка, с която през една неделя в „Брюн“ обгърна тила му, притегли го към себе си и извика в ухото му, за да заглуши рева на моторите. Искаше да го попита дали знае къде е Микаел. Трюлс още помнеше топлината на дланта ѝ. Едва не се разтопи и разтече по моста под лъчите на предобедното слънце. Докато усещаше дъха ѝ в ухото си и по бузата си, сетивата му се изостриха до крайност и той — дори сред смрадта на бензин, автомобилни газове и изгорели гуми — съумя да определи каква паста за зъби е използвала и на каква марка прах за пране ухае пуловерът ѝ. Долови аромата на ягоди от устните ѝ. Усети, че Микаел я е целунал преди часове. Че я е обладал. Или това си го бе въобразил? Трюлс все пак си спомняше какво ѝ бе отговорил: не, няма представа къде е Микаел. Всъщност знаеше и искаше да ѝ каже, защото изпитваше желание да смачка онова нежно, чисто, невинно и доверчиво в погледа ѝ; да смачка него, Микаел.

Не го стори, разбира се.

Как да го направи? Микаел беше най-добрият му приятел. Най-добрият и единственият. Какво ще постигне, ако изпорти, че Микаел е при Ангелика? Ула можеше да има когото си поиска, а определено не искаше Трюлс. Докато движеше с Микаел, за него, Трюлс, поне оставаше възможност да се навърта около нея. Удаде му се сгоден случай, но му липсваше мотив.

Липсваше му тогава, но не и сега.

— Как ти се струва, бате?

Педалът вдигна едно кръгло огледало с пластмасова рамка и Трюлс огледа тила си.

Прическа а ла терорист. Камикадзе. Трюлс изгрухтя. Стана, хвърли банкнота от двеста крони върху вестника, за да избегне съприкосновението кожа с кожа и излезе навън, където властваше март — непотвърденият слух за настъпващата пролет. Хвърли поглед към Главното управление и тръгна към метростанцията в квартал „Грьонлан“. Подстрижката отне девет минути и половина. Той вдигна глава, ускори ход. Нямаше закъде да бърза. Не го чакаха спешни задачи. Освен една, ала тя изискваше онова, което той имаше в изобилие: време да обмисля, готовност да изгуби всичко. Огледа се във витрината на една от многото азиатски бакалии в квартала. И установи, че външният му вид най-сетне отговаря на вътрешното му себеусещане.

Гюнар Хаген гледаше тапета на стената над бюрото и празния стол на главния секретар. Виждаше по-светлите петна от смъкнатите портрети на държавници, заемали поста главен секретар. Бяха висели там, откакто Хаген помнеше кабинета, поставени явно с цел да вдъхновяват наследниците си. Ала Микаел Белман очевидно можеше да мине и без тях. И най-вече без изпитателния, инквизиторски поглед, с който го пронизваха.

Хаген понечи да потупа с пръсти подлакътника, но такъв липсваше. Белман бе подменил дори столовете с по-твърди и по-ниски.

Хаген получи обаждане, че главният секретар го вика в кабинета си, а в приемната секретарката на Белман го покани вътре с уверението, че началникът ще дойде всеки момент.

Вратата се отвори.

— Ето те и теб!

Белман мина зад бюрото и се тръшна на стола. Сключи пръсти на тила си.

— Нещо ново?

Хаген се прокашля. Белман знаеше отлично, че няма нищо ново, защото Хаген беше получил нареждане да го уведомява своевременно и за най-незначителното раздвижване по двата случая. Следователно началникът го викаше по друг повод. Въпреки това Хаген спази протокола: обясни, че още не са открили никакви улики и никаква връзка между убийствата отвъд очевидното: и двете жертви са полицаи, намерени на места, където преди години са били извършени две убийства, останали неразкрити въпреки усилията на разследващите групи, към които са принадлежали и убитите полицаи.