Ю Несбьо - Полиция

Липсата на светлина го принуждаваше да кара внимателно и да се опитва да предвижда неравностите по терена. Това всъщност бе най-силното му качество. Благодарение на него Стиан винаги постигаше най-висок резултат при лоша видимост, сняг, мъгла, полегата светлина. Той усещаше онова, което не се виждаше. Просто някои скиори притежават такава прозорливост, а други — повечето — са лишени от нея. Стиан галеше снега със ските и караше бавно, за да удължи удоволствието. Слезе и свърна пред междинната станция.

Намери вратата на командната кабина разбита.

По снега се бяха посипали дървени стружки. Открехнатата врата зееше срещу него като черна паст. Чак сега Стиан си даде ясна сметка, че е сам. Посред нощ се намираше на безлюдно място, където преди малко бе извършено престъпление. Най-вероятно дребно хулиганство, но все пак престъпление. А и нямаше как да е сигурен дали наистина е било безобиден номер и дали наистина е сам.

— Ехо! — извиси той глас над шума от двигателя и от седалките, които пристигаха една след друга по тананикащата стоманена тел над главата му.

Стиан веднага съжали, че извика. Гласът му се блъсна в скалите и се върна заедно с ехото от страха му. Защото той наистина се страхуваше. Мисълта за извършено престъпление и самота го върна към онази история. Денем не се сещаше за нея, но понякога, по време на вечерните дежурства, когато почти нямаше скиори, историята се промъкваше крадешком в съзнанието му с припадането на мрака. Ставаше въпрос за случка извън активния сезон — през една безснежна зимна нощ в края на деветдесетте. Явно бяха дрогирали момичето в центъра и я бяха докарали тук. С белезници и чувал на главата. От паркинга я бяха донесли в кабината, бяха разбили вратата и я бяха изнасилили вътре. Според стигналите до Стиан слухове момичето било толкова слабичко и крехко, че ако е било в безсъзнание, насилниците без проблеми са могли да я донесат тук на ръце. Знаейки какво са ѝ причинили, той се надяваше момичето да е било в безсъзнание през цялото време. Говореше се и друго: извергите заковали жертвата си за стената с два огромни гвоздея, пробиващи двата лъча на ключицата ѝ, и я насилили прави при минимално съприкосновение със стените, пода и момичето. По тази причина полицията не открила никакви следи от ДНК, пръстови отпечатъци или текстилни влакна. Но това бяха само слухове, дочути оттук-оттам, и навярно не отговаряха съвсем на истината. Властите обаче бяха съобщили официално в пресата, че са открили части от момичето на три места. На дъното на езерото Трюван — главата и горната половина от тялото, а в гората във Вюлерльойпа и на брега на езерото Ауршерн — части от долната половина. И понеже последните две зловещи находки били открити на голямо отстояние една от друга, при това в противоположни посоки от местопрестъплението, разследващите работили по версията за двама извършители. Ала следствието си остана само с версията. Така и не откриха извършителите. Дори не можеха да твърдят със сигурност, че са мъже, защото криминалните експерти не открили следи от семенна течност. Управителят на скиклуба и други майтапчии като него много обичаха да шашкат новобранците преди първото им вечерно дежурство, че през нощта откъм станцията често се чували звуци. Крясъци, които почти заглушавали глухото пукане на гвоздеи, забивани в стената.

Стиан откачи ботушите си от автоматите на ските и тръгна към вратата. Приклекна леко и издаде прасците си назад, опитвайки се да игнорира ускорения си пулс.

И какво, за бога, очакваше да види вътре? Кървища и призраци?

Мушна ръката си през пролуката, намери опипом ключа за осветлението и го завъртя.

Вторачи се в осветеното помещение.

Върху небоядисаната чамова стена от един гвоздей висеше момиче. Беше почти гола, само жълт бански покриваше така наречените стратегически места по загорилото ѝ от слънцето тяло. Календарът беше миналогодишен и пак показваше декември. През една съвсем тиха вечер преди няколко седмици Стиан лъска пред тази снимка. Моделката изглеждаше суперсекси, разбира се, но повече го възбудиха момичетата, които минаваха пред прозореца по влека. Възпламеняваше го мисълта, че стои с твърд член в ръка само на половин метър от тях. Особено го възбуждаха момичетата, които се качваха сами на котвообразните седалки. С обиграни движения тикваха твърдия теглич между бедрата си и го стисваха здраво. А подпората повдигаше дупетата им. Те изправяха гърбове. Опънатата пружина се свиваше и ги откъсваше от него, отнасяше ги извън полезрението му, нагоре по трасето.