Ю Несбьо - Полиция

Микаел затвори вратата и врътна ключа. Отиде до един от другите прозорци. Кметството се извисяваше над скромния архитектурен екстериор на Осло, състоящ се предимно от четири– и пететажни сгради. Срещу двете му кули, върху висок земен насип, величествено се издигаше седемвековната крепост „Акершхюс“. Старите ѝ, очукани от войните артилерийски оръдия бяха устремили дула към фиорда. Водите му приличаха на настръхнали, защото ледените пориви на вятъра диплеха повърхността им. Снегът бе спрял и сега — под оловносивите облаци — градът се къпеше в синкавобяла светлина. Като кожата на мъртвец, помисли си Белман.

— Е, скъпи? Как ти се струва гледката? — Гласът на Исабеле отекна между голите стени.

— Впечатляваща. Ако не ме лъже паметта, бившата общинска съветничка по социалните въпроси имаше по-малък кабинет, при това на по-долен етаж.

— Не говоря за гледката през прозореца, а за тази.

Той се обърна към нея. Новоизлюпената общинска съветничка по въпросите на социалното подпомагане и превенцията на наркотиците беше разтворила широко крака. Бикините ѝ лежаха на перваза до нея. Исабеле неведнъж бе споделяла, че не разбира какво толкова секси намират някои в гладкоизбръснатия триъгълник, но, помисли си Микаел, все трябва да има нещо средно между пълно обезкосмяване и джунглата, която се откри пред него.

— Впечатляваща… — повтори тихо той характеристиката на гледката.

Тя тропна силно с крак върху паркета и се приближи до него. Изтупа невидима прашинка от ревера му. И без токчета щеше да е по-висока със сантиметър от Белман, а сега направо стърчеше с една глава — факт, който ни най-малко не го смущаваше. Той възприемаше ръстовото ѝ превъзходство и властния ѝ характер като вълнуващо предизвикателство. Харесваше му, че тази хищница изисква от него повече мъжественост, отколкото крехката, покорна Ула.

— Стори ми се справедливо да сефтосам новия си кабинет с теб. Без твоя солиден… принос нямаше да се сдобия с този пост.

— Важи и обратното — Микаел Белман вдиша аромата на парфюма ѝ.

Беше му познат. Парфюмът на Ула! „Черна орхидея“ на Том Форд? Ула все му поръчваше да ѝ го купува от Париж или Лондон, защото в Норвегия не го продаваха. Не му се вярваше да е случайно съвпадение.

Виждайки изненадата му, в очите ѝ проблесна задоволство. Тя преплете пръсти на тила му и се наведе назад.

— Съжалявам. Не успях да се въздържа.

И наистина, след партито по случай новата къща Ула се оплака, че флаконът с парфюма ѝ е изчезнал. Някой от знатните им гости явно го бе откраднал. Самият Микаел подозираше по-скоро местните в Манглерю и по-конкретно Трюлс Бернтсен. За Белман не беше тайна, че още от гимназията Трюлс е безнадеждно влюбен в Ула. Микаел, разбира се, не бе повдигал този въпрос нито пред съпругата си, нито пред Бийвъс. Реши да не пита Трюлс за парфюма. Пък и предпочиташе Бийвъс да задигне парфюма на жена му, отколкото, да речем, бикините ѝ.

— Замисляла ли си се, че това е най-големият ти проблем? — попита Микаел. — Неспособността да се въздържаш?

Тя се засмя. Затвори очи. Дългите ѝ широки пръсти се откопчиха едни от други, плъзнаха се по гърба му, мушнаха се под колана. Погледна го с леко разочарование.

— Какво има, жребецо?

— Лекарите казват, че не се предава. Жизнените му показатели се подобряват и очакват скоро да излезе от комата.

— Как така? Да не е започнал да се движи?

— Не, но са регистрирали промени в ЕЕГ 5 5 ЕЕГ — електроенцефалограма — изследване, с което се измерва електрическата активност на мозъка. — Б.пр. -то и са започнали с неврофизиологични изследвания.

— Е, и? — устните ѝ се приближиха на милиметри от неговите. — Страхуваш ли се от него?

— Не от него, а от онова, което ще снесе на полицията за нас.

— И защо ще прави подобна глупост? Сам е. Няма какво да спечели.

— Нека го кажем така, скъпа — Микаел отстрани ръката ѝ. — Един човек е способен да свидетелства, че двамата с теб сме влезли в престъпни връзки с мафията, за да си обезпечим кариерно израстване…

— Чуй ме — прекъсна го Исабеле. — Ние с теб просто се намесихме съвсем дискретно в пазарните закономерности. Нарича се обмислена, изпитана политическа стратегия в полза на общественото благо, скъпи. Позволихме на Асаев да установи монопол върху пазара на наркотици и арестувахме всички други наркобарони, защото дрогата на Асаев не предизвиква смърт при предозиране. Всяка друга тактика за борба срещу наркотиците би ударила на камък.