Ю Несбьо - Полиция

Автомобилът пое нагоре през Квадратурата. Белман гледаше в захлас как черната кожа на проститутките изпъква върху белия сняг в косите и по раменете им. По улиците вече се бяха настанили нови пласьори, за да заемат нишата, освободена от бандата на Асаев.

Трюлс Бернтсен. Двамата израснаха заедно в Манглерю. Трюлс не се отделяше от Микаел, както рибите лепки не се отделят от акулата. Микаел — умен, лидер по рождение, оратор, красавец. Трюлс Бернтсен, по прякор Бийвъс — безстрашен, със силни юмруци, по детски лоялен. Микаел завързваше нови приятелства с лекота. Трюлс беше толкова несимпатичен, че всички старателно го избягваха. Точно затова двамата бяха неразделни. И в училище, и по-късно в Полицейската школа по азбучен ред извикваха първо Белман, а веднага след него Бернтсен. Микаел започна да излиза с Ула, а Трюлс продължаваше да се мъкне след тях, макар и на две крачки зад гърба им. С течение на времето Трюлс изостана. Липсваше му вроденият талант да Микаел да се издига в обществото, в личния живот, в кариерата. По принцип Трюлс лесно се подчиняваше и действаше предвидимо. Кажеше ли Микаел „хоп“, Трюлс веднага скачаше. Ала често в погледа му се появяваше нещо мрачно и Трюлс се превръщаше в човек, когото Микаел не познава. Като онзи път, когато се нахвърли с полицейската палка върху арестанта, още момче. Или когато онзи педал от КРИПОС налетя на Микаел. Колегите им забелязаха флирта и Микаел трябваше да предприеме нещо, за да покаже, че подобна гавра не може да се размине никому безнаказано. Двамата с Трюлс примамиха мераклията в гаража му и Трюлс започна да го налага с палката. Първо по-овладяно, ала постепенно озверя, а ирисите му потъмняваха все повече и повече. Накрая заприлича на изпаднал в шок и Микаел се принуди да го спре. Иначе онзи като нищо щеше да даде фира. Да, Трюлс безспорно бе доказал предаността си към Микаел, но бе доказал и друго: че е бомба със закъснител. Точно това притесняваше Белман. Когато Микаел му съобщи за решението на отдел „Кадри“ да го отстрани, докато се изясни произходът на средствата в сметката му, Трюлс само повтори, че това било негова си работа, вдигна равнодушно време и си тръгна. Сякаш Бийвъс имаше живот извън службата. Тогава Микаел отново видя тъмнината в очите му. Все едно палиш фитила на експлозив и виждаш как пламъкът постепенно се изгубва в прохода на мината. Само че не знаеш дали фитилът е прекалено дълъг, или просто е угаснал. Чакаш, целият нащрек, защото нещо ти подсказва, че колкото повече време мине, толкова по-оглушителен ще е гърмежът.

Автомобилът сви и спря зад Кметството. Микаел слезе и тръгна по стълбите към входа. Според някои слухове през двайсетте години на двайсети век архитектите Арнеберг и Полсон всъщност били замислили този вход като параден, но после зидарите объркали чертежа. Когато открили грешката, строителните работи вече били напреднали и инженерите потулили гафа с надеждата пристигащите с кораб в столицата на Норвегия да не разберат, че ги посреща не парадният, а задният вход.

Италианските гьонени подметки леко потропваха по каменния под, докато Микаел Белман вървеше напето към пропуска. Там го посрещна жена с ослепителна усмивка:

— Добър ден, господин главен секретар. Очакват ви. На десетия етаж, в дъното на коридора, вляво.

Докато асансьорът го отнасяше нагоре, Белман се огледа в огледалото и си помисли, че се издига не само тук, в кабината, а и в кариерата си. Въпреки неразкритото убийство. Оправи копринената вратовръзка, която Ула му донесе от Барселона. Двоен уиндзорски възел. В гимназията научи Трюлс как да прави уиндзорски възел, но не двоен, а единичен. Вратата стоеше открехната. Микаел я бутна и влезе.

Посрещна го празен кабинет. Разчистено бюро, празни рафтове. По стените личаха светли петна от висели до неотдавна там снимки. Тя седеше на единия перваз. Лицето ѝ притежаваше конвенционалната красота, която жените характеризират с „хубавка“, но беше лишено от сладникавост и чар въпреки русата кукленска грива, оформена в нелепи букли. Висока, атлетична, широкоплещеста, с широк ханш, пристегнат за случая в тясна кожена пола. Кръстосани бедра. Мъжествените черти на лицето ѝ, подсилени от орлов нос и студени сини очи на вълчица, подсказаха на Белман още при първата им среща, че Исабеле Скойен е напориста и смела пума, която не се свени да задоволява сексуалните си потребности с по-млади мъже.

— Заключи — заповяда тя.

И — оказа се — я бе преценил съвсем точно.