Ю Несбьо: Полиция

Вратата на църквата се отвори, но Трюлс не видя да излизат хора.

Погледна списанието на съседната седалка. „Магасине“. Пространно интервю с Микаел. Щастливият семеен мъж, щракнат заедно със съпругата и трите им деца. Кроткият, интелигентен главен секретар на полицията заявяваше, че разплитането на случая с полицейския касапин би било невъзможно без подкрепата на съпругата му Ула и без помощта на всичките му съвестни колеги в Главното управление. Допълваше, че паралелно с разобличаването на Фолкеста са разкрили и друго убийство. Балистичната експертиза показала, че с пистолета „Одеса“, с който Арнол Фолкеста се бе самоубил, е бил застрелян и Густо Хансен.

Трюлс се разхили. Друг път! Хари Хуле сто процента беше нагласил нещата. Трюлс нямаше представа как и защо го е направил, но това означаваше, че от сега нататък Олег Фауке е извън подозрение и няма защо да надзърта плахо през рамо. Току-виж Хуле намърдал момчето и в Полицейската академия.

Все тая. Трюлс нямаше намерение да застава на пътя му. Такава изкусна инсценировка заслужава уважение. Пък и бе запазил списанието не заради Хари, Олег или Микаел.

А заради публикуваната снимка на Ула.

Миг на слабост. Нищо повече. При първа възможност щеше да се отърве от списанието. Да се сбогува с нея.

Замисли се за жената, която срещна в кафенето вчера. Бяха се запознали в интернет. Тя, разбира се, не можеше да се мери с Ула или Меган Фокс. Беше позастаряла, със свлечен задник и дрънкаше много. Но иначе му допадна. Трюлс, естествено, се питаше какво може да хареса човек у жена, която нито е млада, нито има хубаво лице, нито стегнато дупе, нито умее да мълчи.

Нямаше отговор на този въпрос. Но я хареса.

Или — по-точно — хареса му, че тя прояви симпатия към него .

Навярно го бе съжалила заради разбитото лице. Или Микаел се бе оказал прав: лицето на Трюлс по рождение си е толкова грозновато, че малко префасониране не му вреди.

Или просто нещо се бе променило у него. Не знаеше какво и защо, ала понякога се будеше и се чувстваше нов човек. Разсъждаваше различно. Разговаряше с околните по друг начин. И те като че ли го забелязваха и променяха отношението си към него. Държаха се по-приятелски. Това му вдъхваше смелост да направи още една, макар и съвсем малка, крачка в новопоетата посока, която водеше незнайно къде. Трюлс Бертнсен не бе изживял духовен катарзис или нещо подобно. Промяната беше малка. И понякога изобщо не се чувстваше променен.

Така или иначе, възнамеряваше да ѝ се обади.

Полицейската радиостанция изпука. Още преди да чуе думите, по гласа отсъди, че се касае за нещо важно, по-различно от тапите в движението, разбитите мазета, възмутените съседи и буйстващите пияници, от които му бе дошло до гуша. Труп.

— На убийство ли прилича? — попита диспечерът.

— Според мен — да — отговори полицаят с онази лаконична, хладна интонация, към чието усвояване по наблюдения на Трюлс се стремеше младото поколение.

Не че новата генерация нямаше идоли сред по-възрастните. Макар Хуле вече да не беше в редиците им, прословутите му фрази още се радваха на голяма популярност.

— Езикът ѝ… Май е език. Отрязан е и е натъпкан в… — младият полицай не успя да запази дистанция към случилото се и гласът му се скърши.

Трюлс усети как настроението му се повишава. Сърцето му ускори животворните си удари.

Звучеше му психопатско.

Юни. Жената от кафенето имаше хубави очи. А под дрехите ѝ личаха големи гърди. Очертаваше се чудесно лято.

— Адрес?

— Площад „Александър Шилан“ двайсет и две. Мамка му, тук гъмжи от акули.

— Акули ли?

— Да, нарисувани са върху детски дъски за сърф. Из цялата стая са.

Трюлс включи на скорост. Оправи слънчевите си очила, натисна газта и отпусна съединителя. Понякога се чувстваше нов човек. Друг път — съвсем същият.

Дамската тоалетна се намираше в дъното на коридора. Вратата се хлопна зад Аурура. Направи ѝ впечатление пълната тишина. Възгласите от стадиона заглъхнаха. Остана съвсем сама.

Тя бързо влезе в една кабинка и се заключи. Смъкна шортите и бикините си и седна върху студената пластмасова дъска.

Замисли се за сватбата. Защо ли не отиде? Никога не бе присъствала на сключване на брак. Питаше се дали някой ден и тя ще се омъжи. Опита се да си го представи: как се смее пред църквата, докато я обсипват с ориз. Бяла рокля, къща и хубава работа. Момче, с което ще има деца. Как ли щеше да изглежда той?

Вратата към тоалетните се отвори и някой влезе.