Ю Несбьо: Полиция

След като отвързаха Олег, тримата се прегърнаха. В продължение на една дълга, мълчалива минута стояха така, притиснати един към друг, милваха се, за да се уверят, че са живи и здрави. Трясъкът и миризмата от изстрела все още витаеха между стените и се налагаше да изчакат те да отминат, преди да предприемат каквото и да било. После Хари ги помоли да седнат заедно до кухненската маса и наля кафе от включената кафемашина. Неволно се запита дали, ако Фолкеста бе успял да убие и тримата, щеше да изключи машината на излизане оттам?

Хари също седна, отпи от чашата си, хвърли поглед към трупа на пода в преддверието само на няколко метра от тях и като се обърна, срещна въпроса в очите на Ракел: защо още не се е обадил в полицията?

Хари отпи от чашата, кимна към „Одеса“-та върху масата и погледна Ракел. Интелигентна жена като нея се нуждаеше само от малко време и щеше да стигне до същия извод: вдигне ли Хари телефона, Олег отива в затвора.

Ракел кимна бавно в знак, че разбира. Когато криминалните експерти изследват пистолета, за да проверят дали куршумът, който съдебните лекари ще извадят от главата на Фолкеста, наистина е изстрелян от „Одеса“-та, веднага щяха да свържат пистолета с делото „Густо Хансен“, защото разследващите така и не бяха успели да открият с кое оръжие е извършено убийството. Все пак не всеки ден — или всяка година — убиваха човек с „Макаров“ 9/18 мм. А открият ли, че куршумът е изстрелян от оръжие, което могат да свържат с Олег, пак щяха да го арестуват. И този път да повдигнат обвинение и да го осъдят въз основа на неопровержими изобличаващи го доказателства.

— Правете каквото сметнете за добре — каза Олег, отдавна схванал ситуацията.

Хари кимна, но не откъсна поглед от очите на Ракел. Необходимо беше пълно единодушие. Това трябваше да е общо решение. Както сега.

Свещеникът прекрати четенето от Библията, присъстващите седнаха и свещеникът се прокашля. Хари предварително го помоли да посъкрати церемонията. Устните на божия служител се раздвижиха. Хари виждаше спокойствието, изписано по лицето му, и си припомни как онази вечер изражението на Ракел беше същото. Първо тя стисна здраво очи, после ги отвори. Все едно искаше да се увери, че не сънува кошмар. После въздъхна.

— Какво ще правим? — попита тя.

— Ще горим — отвърна Хари.

— Ще горим ли?

Хари кимна. Ще направят същото като Трюлс Бернтсен. С тази разлика, че хора като него унищожават доказателства за пари. Други разлики нямаше.

Заеха се със задачата.

Той стори каквото беше нужно. Те го сториха. Олег слезе и докара колата на Хари в гаража. Междувременно Ракел овърза тялото в найлонови чували, а Хари скалъпи импровизирана носилка от брезент, въже и две алуминиеви тръби. Напъхаха трупа в багажника, Хари взе ключовете за фиата и се качи вътре. Докато Хари и Олег, всеки в отделна кола, пътуваха към Маридален, Ракел се зае да мие пода и да заличава следи.

Точно според очакванията, възвишението Грефсенколен беше пусто в дъжда и мрака. Двамата поеха по една от тесните пътечки, за да са сигурни, че няма да се натъкнат на случаен минувач.

Разкаляната пръст се хлъзгаше и затрудняваше двамата носачи, но Хари знаеше, че дъждът ще отмие следите им, а навярно и следи по трупа, които биха могли да насочат разследващите към предположението, че тялото е било пренасяно.

Отне им час да открият подходящо място, където хората няма да се натъкнат лесно на трупа, но където ловните им кучета до няколко дни ще надушат мършата. Ала тогава щеше да е изминало достатъчно дълго време и уликите щяха да бъдат унищожени или поне нееднозначни. И достатъчно кратко време, та обществото да не е изразходило прекалено много ресурс в преследването на полицейския касапин.

Хари едва не прихна, когато си даде сметка, че последното съображение действително играеше сериозна роля в решенията му. Защото той все пак, не по-различно от сънародниците си, беше продукт на възпитанието си; поредното стадно животно с промит от социалдемократичната доктрина мозък, което изпитва физическа болка, когато оставя лампата да свети през нощта или изхвърли найлонов плик сред природата.

Свещеникът привърши словото си и едно момиче — приятелка на Олег — запя от балкона. „Ботуши от испанска кожа“ на Боб Дилън. По желание на Хари, с благословията на Ракел. Свещеникът бе говорил повече за необходимостта от съвместни усилия в брака, отколкото за единението пред Божия лик. Хари си припомни как свлякоха чувалите от Арнол и го поставиха в поза, която да изглежда логична за човек, застрелял се в слепоочието. Хари никога нямаше да попита Ракел защо опря дулото в дясното слепоочие на Арнол, преди да дръпне спусъка, вместо да го гръмне в гърба или в задната част на главата, както биха постъпили девет от десет души.