Ю Несбьо: Полиция

Олег се отказа да върви в такт с марша на Менделсон, а на Ракел ѝ беше все едно, защото на всяка негова крачка ѝ се налагаше да прави две. Решиха да възложат на Олег две функции. Когато ѝ хрумна, Ракел усети, че няма нищо по-естествено от това, Олег да я отведе до олтара, да я предаде на Хари и да им бъде кум.

Хари не бе довел своя свидетел. Настоя да запази първоначално избрания. Столът на свидетеля от неговата страна стоеше празен, но на седалката бяха поставили снимка на Беате Льон.

Пристигнаха. Хари не я изпусна от поглед нито за секунда.

Ракел така и не разбра тайната му. Как мъж с толкова нисък пулс в спокойно състояние, мъж, който може дни наред да не напуска собствения си свят, да не разговаря и да не осъществява никаква връзка с околния мир, внезапно, като с натискане на превключвател, започва да преживява всичко съзнателно — всяка отлитаща секунда, всяка изпълнена с вълнение десета и стотна от секундата. Спокойният му дрезгав глас съумяваше да изрази само с няколко думи повече емоции, информираност, учудване, глупост и интелект, отколкото всички срещани от нея бъбривци успяваха да покажат по време на обяд със седем блюда.

И този поглед. Макар и леко хладен и стеснителен, сварваше да те задържи, да те застави да бъдеш там.

На Ракел Фауке ѝ предстоеше да се омъжи за мъжа, когото обича.

Хари я гледаше от мястото си. Беше толкова красива, че в очите му избликнаха сълзи. Не го беше очаквал. Не ослепителната красота на Ракел. Беше сигурен, че тя ще е неотразима в бяла булчинска рокля. Не бе очаквал собствената си реакция. Мислите му бяха по-скоро заети с надеждите церемонията да не се проточи твърде много и свещеникът да не прекали с възвишените си и въодушевени реплики. Хари знаеше, че при такива прочувствени събития става неподатлив на всеобщия ентусиазъм, безчувствен, студен и малко разочарован наблюдател на заобикалящия го патетичен подем и собствената си емоционална суша. Ала предварително бе решил да изиграе ролята си възможно най-добре. Все пак той сам настоя сватбата да се състои в църква. А ето го сега със сълзи в очите — огромни, неподправени солени капки. Хари премига няколко пъти. Ракел го погледна. И в очите ѝ се четеше не клишето „виждам-че-всички-гости-ни-гледат-как-се-гледаме-и-се-опитвам-да-изглеждам-все-едно-сияя-от-щастие“.

Тя го гледаше, както се гледа съотборник.

Заедно ще се справим, казваха очите ѝ. Да се включим в маскарада.

Ракел се усмихна. Хари усети, че и той се усмихва. Нямаше представа кой започна пръв. Ракел се поразтресе. Смееше се сподавено, смехът набъбваше и беше въпрос на време да избликне. Тържествените моменти често ѝ въздействаха по този начин. Както и на Хари. За да не прихне, отмести поглед върху Олег. Но и там не го очакваше спасение, защото момчето щеше да се пръсне от сдържан смях. Хари едва се овладя, навеждайки глава и стискайки очи.

„Каква задружна комбина сме“ — помисли си гордо той и погледна свещеника.

Комбината, която залови полицейския касапин.

Ракел схвана подтекста в текстовото съобщение от Хари. „Гледай Олег да не види подаръка.“ Послание, достатъчно невинно да не събуди мнителността на Арнол Фолкеста и достатъчно недвусмислено, та Ракел да схване намека. Старият трик от рождените дни на Олег.

Когато Хари влезе, Ракел се спусна да го прегърне, извади затъкнатия на кръста му пистолет и отстъпи заднешком с ръце отпред, та застаналият зад гърба ѝ Арнол да не види какво държи. А именно: заредена „Одеса“ със свален предпазител.

По-обезпокоителен беше фактът, че дори Олег се бе досетил какво става. Изведнъж се умълча със съзнанието, че не бива да опропастява предстоящия замисъл. А това означаваше едно: изобщо не се е хващал на хитрия трик с подаръка. Просто не се е издавал. Каква задружна комбина.

Заедно те подмамиха Фолкеста да тръгне към Хари така, че Ракел да остане зад него, да се приближи и да стреля от упор в слепоочието му точно преди Фолкеста да убие Хари.

Несломим отбор победители. Ето това представляваха тримата.

Хари подсмръкна и се запита дали проклетите сълзи ще проявят благоразумието да си стоят в очите му, или ще се наложи да ги бърше, преди да се търколят по бузите му.

Заложи на последното.

Ракел го попита защо настоява да се венчаят в църква. Доколкото го познаваше, бе установила, че не е ревностен християнин. Самата тя също не беше религиозна, макар да бе възпитавана в католически дух. Хари се впусна в обяснения, че е дал свой обет пред въображаем Бог: ако всичко приключи благополучно, да се подложи на този простодушен ритуал — венчавка пред Божието лице. Ракел се разсмя на глас — тя не възприемаше това за вяра в Бог, а за разновидност на детска игра, в която на победения му удрят кокалчетата на пръстите, или други подобни момчешки щуротии; но го обичаше и щом той държеше, беше съгласна да се оженят в църква.