Ю Несбьо - Полиция

Изобщо не заловиха Арнол Фолкеста. Той сам им се предостави.

Фолкеста явно бе сметнал мисията си за приключена. С нея свършваше и животът му. И бе направил единственото логично нещо. Откриха го след три дни. Три дни в отчаяно търсене. Бьорн имаше чувството, че цялата страна е на крак. И вероятно по тази причина съобщението, че са го намерили в гората в Маридален, само на стотина метра от лобното място на Ерлен Венешла, предизвика известно разочарование. С малка, почти дискретна дупчица в главата и пистолет в ръка. Личният му автомобил насочи издирващите към гората. Очевидци съобщиха, че колата се намира на паркинг в подножието на туристическите пътеки — стар фиат, също обявен за издирване.

Бьорн пое ръководството на групата за оглед. Арнол Фолкеста имаше толкова невинен вид, проснат възнак в пирена, а рижата му брада подсилваше приликата с дядо Коледа. Лежеше под късче открито небе. Нагъсто израслите дървета наоколо не го защитаваха. В джобовете му откриха ключове — за фиата и за разбитата врата на улица „Хаусман“ 92, „Глок“ 17 — освен пистолета в ръката му — и портфейл, в който намериха смачкана снимка на млад мъж. Бьорн веднага го идентифицира; Рене Калснес.

Тъй като бе валяло поне денонощие, а трупът бе престоял под открито небе цели три, почти не бяха останали следи за изземване. Но това не попречи на криминалистите да се сдобият с необходимите доказателства. По кожата около дупката в дясното слепоочие имаше следи от обгаряне и частици от изгорял барут. Балистичната експертиза потвърди, че куршумът в черепа на мъртвеца е изстрелян от пистолета, който държи в ръката си.

По тази причина криминалистите изобщо не се усъмниха, че Фолкеста се е самоубил. Когато влязоха да огледат дома му, откриха почти всичко, необходимо да потвърди, че именно Арнол Фолкеста е полицейският касапин: окървавени палки с полепнали косми от жертвите, прободен трион с ДНК-то на Беате Льон; лопата с остатъци от пръст и кал, чийто състав съвпадна с почвата на Западното гробище; пластири; полицейска заградителна лента от разцветката, открита в околностите на Драмен; ботуши, чийто рисунък на подметките съвпадаше с отпечатъците от стъпки край езерото Трюван. Разполагаха с всички необходими доказателства. Не остана необяснен нито един факт. Предстоеше само да съставят доклада. Приключиха случая. След развръзката се появи онова, за което Хари често говореше, но Бьорн Холм никога не бе изпитвал: празнотата.

Защото вече нямаше към какво да се стремят.

Пред тях не се провиждаше лентата на финала, не приближаваха пристанище или гаров перон.

Релсите, асфалтът, мостът просто се изгубиха под краката им, пътят свърши и те пропаднаха в празнотата.

Всичко приключи. Бьорн ненавиждаше тази дума.

И почти в отчаяние, започна да се рови по-надълбоко из първоначалните убийства. Откри каквото търсеше: връзка между убитото край Трюван момиче, Юда Юхансен и Валентин Йертсен. Четвърт пръстов отпечатък не можеше да даде категорично съвпадение в базата данни, но трийсет процента вероятност все пак не бяха съвсем нищо. Не, делото не бе приключило. Имаше още много работа.

— Започва се — прошепна Катрине.

Устните ѝ почти докоснаха ухото му. Органът набра мощ и засвири позната мелодия. Бьорн преглътна с мъка.

Гюнар Хаген затвори очи за миг и се заслуша в музиката. Опитваше се да не мисли. Ала мислите го връхлитаха. Случаят е приключен. Всичко свърши. Погребаха онова, което трябваше да се погребе. И все пак оставаше едно нещо, което той някак не можеше да зарови, да потули под земята. Засега не го бе споделял с никого. Защото те не можеха да влязат в употреба. Думите, които Асаев промълви шепнешком, с дрезгав глас, през няколкото секунди, отпуснати на Хаген в болницата: „Какво ще ми предложиш в замяна, ако аз се съглася да свидетелствам срещу Исабеле Скойен?“ И: „Тя дори играеше в комбина с някой от високите етажи на полицията.“

Думи, мъртъв отглас от покойник. Недоказуеми твърдения, чиято проверка по-скоро би навредила, отколкото да помогне. Особено след като извадиха Скойен от играта.

И Гюнар Хаген реши да запази информацията за себе си.

Нямаше намерение да преосмисля това решение.

Също както Антон Митет бе постъпил с онази проклета полицейска палка.

И макар да бе взел решението, дилемата продължаваше да го държи буден нощем.

„Тя дори играеше в комбина с някой от високите етажи на полицията.“

Гюнар Хаген отвори очи.