Ю Несбьо - Полиция

— Микаел Белман има толкова красиви очи. Отнех му онова, което той ми отне. Най-ценното му.

— Зеницата. Но защо Олег?

— Наистина ли не разбираш, Ракел? Той е семето. Хари ми каза, че го готвите за полицай. Олег вече е изневерил на дълга си и това го превръща в един от тях.

— Дълг? Какъв дълг?

— Дългът да залавяш убийците и да ги осъждаш. Олег знае кой е убил Густо Хансен. Изглеждаш толкова смаяна. Прегледах случая. Очевидно е: или той е убил Густо, или знае кой е виновникът. Всички друго противоречи на здравата логика. Хари не ти ли каза? Олег е присъствал на убийството на Густо, Ракел. И знаеш ли какво ми направи впечатление, докато разглеждах снимките на трупа на Густо? Колко е красив. И двамата с Рене са били красиви, млади мъже. Животът е бил пред тях.

— Това важи и за моя син! Моля те, Арнол, излишно е да го правиш.

Тя тръгна към него и той отмести пистолета към Олег.

— Недей да съжаляваш, Ракел. И ти ще умреш. Ти не се вписваш в профила на мишените ми, но си свидетел, от когото ще трябва да се отърва.

— Хари ще те разобличи и ще те убие.

— Съжалявам, задето ти причинявам толкова болка, Ракел. Наистина те харесвам. Но ми се струва важно да го знаеш. Хари няма да разобличи нищо. Защото вече е мъртъв.

Ракел се вторачи шокирана в лицето му. Той наистина съжаляваше. Телефонът върху масата изведнъж светна и издаде еднократен свирещ звук. Тя насочи поглед към апарата.

— Май грешиш — подхвърли тя.

— Дай ми телефона — Арнол Фолкеста се намръщи.

Ракел му го подаде. Той притисна пистолета към тила на Олег и грабна апарата. Прочете набързо съобщението и стрелна Ракел с поглед.

— „Гледай Олег да не види подаръка.“ Какво ще рече това?

— Най-малкото, че е жив — сви рамене Ракел.

— Невъзможно е. По радиото съобщиха, че бомбата, която заложих, е избухнала.

— Защо просто не се ометеш веднага, Арнол? Преди да е станало твърде късно.

Фолкеста премига замислено, докато се взираше в нея. Или през нея.

— Ясно. Някой е изпреварил Хари, влязъл е в апартамента и буум! Разбира се — изсмя се късо той. — И сега Хари идва насам, нали? Без изобщо да подозира какво го очаква. Ще застрелям първо вас, а после и него, щом прекрачи прага.

Фолкеста явно прехвърли възможностите наум и кимна, сякаш заключението му бе срещнало потвърждение. Вдигна пистолета към Ракел.

Олег се размърда нервно на стола, опита се да се освободи, простена отчаяно с напъханата в устата кърпа. Ракел се взираше в дулото. Усети как сърцето ѝ замира. Все едно мозъкът вече бе приел неизбежното и започваше да прекратява дейността си. Вече не се боеше. Искаше да умре. Да умре преди Олег. Дали пък Хари няма да пристигне, преди… Дали няма да смогне да спаси Олег? Защото тя знаеше нещо. Затвори очи. Зачака незнайно какво: удар, пробождане, болка. Мрак. Нямаше богове, на които да се моли.

В ключалката прошумоля ключ.

Ракел отвори очи.

Арнол беше свалил пистолета и гледаше изумен към вратата.

Кратко затишие. После пак дрънчене на ключове.

Арнол отстъпи крачка назад, придърпа одеялото, с което бе застлано креслото, и го метна върху Олег, за да покрие и него, и стола.

— Дръж се естествено — прошепна той. — Само да си гъкнала, и ще изпратя куршум в тила на сина ти.

Трето шумолене. Ракел видя как Арнол застана зад покрития стол така, че пистолетът да не се вижда от входната врата.

Вратата се отвори.

И той се появи. Висок като кула, с широка усмивка, разкопчано яке и изранено лице.

— Арнол! — възкликна той и засия от радост. — Каква приятна изненада!

Фолкеста се засмя на свой ред.

— Ама че си се подредил, Хари! Какво се е случило?

— Полицейският касапин. Бомба.

— Наистина?

— Нищо сериозно. Какво те води насам?

— Просто минавах и се сетих, че трябва да обсъдим някои точки от учебния план. Ела насам да погледнеш.

— Не и преди да съм я прегърнал както трябва — Хари разтвори ръце и пое Ракел в обятията си. — Как мина полетът, скъпа?

— Ако обичаш, пусни го, Ракел — изкашля се Арнол. — Тази вечер имам и други задачи.

— Прекалено си строг, Арнол — засмя се Хари, освободи се от ръцете на Ракел, отдръпна се от нея и си съблече якето.

— Ела насам де — подкани го Фолкеста.

— При мен е по-светло.

— Коляното ме боли. Ти ела.

Хари се наведе и се зае да си развързва обувките.

— Днес претърпях тежка експлозия и ще ме извиниш, но първо искам да се събуя. А колкото до коляното ти — нали ще трябва така или иначе да излезеш пак с негова помощ. Вземи учебния план и се домъкни при мен, щом бързаш толкова.