Ю Несбьо - Полиция

Опита се да убие двама полицаи, в това число и мен. Трябва да знам как разсъждава, защото вече нямам представа.

Настъпи мълчание. Хари чакаше. Чуваше тежкия дъх на Столе Ауне.

— Наистина не знам… — подхвана психологът.

— В момента това не ми върши работа, Столе. Престори се, че знаеш, става ли?

— Добре, добре. Допускам, че вероятно клапаните му са избили. Емоционалното налягане е ескалирало, прекипяло му е и е престанал да следва установената схема. Оттук насетне е способен на всичко.

— С две думи ми казваш, че нямаш представа какъв ще бъде следващият му ход?

Мълчание.

— Благодаря ти — Хари затвори.

Телефонът веднага започна да звъни. Б — Бьорн.

— Да?

— „Делта“ пътува към жилището на Фолкеста.

— Супер! Предай им, че е възможно в момента и той да пътува натам. Ще им дадем един час, преди да пуснем заповед за издирване. Иначе рискуваме да прихване съобщението от полицейската честота или да разбере по друг начин. Предай на Катрине да дойде в Котелното. Всеки момент и аз ще бъда там.

Хари мина покрай регистратурата. Хората го поглеждаха с ужас и се отдръпваха. Една жена се разпищя, а друга се сниши под бюрото. Хари се видя в огледалото отзад.

Двуметров мъжага, преживял бомбена експлозия, стиска най-противния автомат на света.

— Извинявайте — промърмори Хари и хлътна във въртящата се врата.

— Какво става? — попита Бьорн.

— Почти нищо — Хари вдигна лице към дъжда, за да поохлади пожара върху кожата си. — Бьорн, тук съм на пет минути от къщи. Ще се отбия да си взема душ, да се превържа, да се преоблека и тогава идвам в Котелното.

Сбогуваха се и Хари видя, че до автомобила му стои служител на паркинга с кочан бланки в ръцете си.

— Да не възнамерявате да ме глобявате? — изненада се той.

— Спрели сте пред входа на лечебно заведение. Какво друго да направя? — солна се служителят, забил поглед в бланките.

— Например да се помръднеш, за да преместя колата.

— Не ми говорете така, защото… — подхвана служителят и вдигна глава.

При вида на пистолета се вцепени. Остана прикован към асфалта, а Хари се качи в колата, затъкна оръжието на кръста си, врътна ключа, отпусна съединителя и се понесе по улицата.

Зави по „Шлемдалсвайен“, настъпи газта, размина се с мотриса в съседното платно. Помоли се наум Арнол Фолкеста да е тръгнал към дома си. Точно както и Хари.

Свърна по „Холменколвайен“. Дано Ракел не се изплаши, като го види в този вид. Дано Олег…

Божичко, как изгаряше от нетърпение да ги види! Дори сега, в това състояние. Особено сега.

Намали скоростта, преди да поеме по площадката пред къщата.

После натисна спирачката до дъно.

Превключи на заден.

И бавно се върна.

Огледа току-що подминатите, паркирани до тротоара коли. Спря. Пое си дъх през носа.

Арнол Фолкеста действително отиваше към дома… на Хари.

Защото там — между два автомобила, типични за Холменколен — ауди и мерцедес — стоеше фиат с неизвестна година на производство.

Хари постоя няколко секунди под смърчовете, за да огледа къщата.

От мястото си не виждаше признаци на нахлуване с взлом: нито по вратата с трите ключалки, нито по решетките на прозорците.

Не беше изключено, разбира се, колата на улицата да е на друг. Фиатът е сравнително разпространена марка. Хари прокара длан по предния капак. Беше още топъл. Остави своя автомобил насред уличното платно и тичешком заобиколи къщата под смърчовете.

Чакаше, слушаше. Нищо.

Прокрадна се покрай стената, повдигна се на пръсти и надникна през прозорците. Стаите тънеха в мрак.

Спря под осветените прозорци на кухнята и дневната.

Протегна се на пръсти и надникна. Сниши се. Долепи гръб о грубото дърво и се съсредоточи върху дишането си. Защото в момента мозъкът му се нуждаеше от кислород, за да мисли бързо.

Крепост. И защо им беше тази крепост?

Щом убиецът ги държеше в ръцете си.

Бяха вътре.

Арнол Фолкеста. Ракел. И Олег.

Хари се опита да запомни подробностите от обстановката.

Седяха в преддверието.

Олег — на един от виенските столове насред стаята. Зад него Ракел. В устата на Олег бе натъпкана бяла кърпа, а майка му го привързваше към стола.

На няколко метра зад тях, потънал в едно кресло, се бе разположил Арнол. Държеше пистолет и очевидно даваше заповеди на Ракел.

Подробностите. Пистолетът на Арнол беше „Хеклер и Кох“ — стандартното служебно оръжие в полицията. Надеждно оръжие, което не засича. Мобилният на Ракел стоеше върху масата. Засега никой от тримата не изглеждаше ранен. Засега.