Ю Несбьо - Полиция

— Хари Хуле съм. Съпругът ви у дома ли е?

— Не, току-що излезе.

— Трябва ми спешно. Къде отиде?

— Не каза.

— Кога…

— И това не знам.

— Като…

— … се прибере, ще му предам да ви се обади, Хари Хуле.

— Благодаря.

Хари затвори.

Насили се да прояви търпение. Чакаше, подпрял лакти на бюрото, и глава — върху дланите. Слушаше как кръвта капе върху непроверените контролни. Броеше капките като отлитащи секунди.

Гората. Гората. Там не минават трамваи.

Акустиката. Все едно е навън, а не в закрито помещение.

Когато онази вечер се обади на колегата си, Арнол му каза, че си е вкъщи.

Ала Хари чу тътена на метрото в далечината.

Не беше изключено Арнол да е излъгал по съвсем невинни причини. Например за да запази в тайна връзка с някоя жена. Навярно бе плод на случайност, че Хари му звънна точно по времето, когато някой бе изровил трупа на младото момиче в Западното гробище. Метрото минава съвсем близо до гробището. Случайности, чиято съвкупност обаче извади още факти на повърхността. Статистиката.

Хари пак си погледна часовника.

Мислите му се върнаха при Ракел и Олег. В момента си бяха вкъщи.

Вкъщи. Където трябваше да е и той. Където беше редно да се намира. Където никога нямаше да бъде. Не и напълно, изцяло, не и както му се искаше. Защото беше истина: Хари не носеше у себе си всеотдайността към семейството. Затова пък носеше у себе си нещо съвсем различно: една бактерия, която разяжда плътта, разрушава всичко в живота му, оцеляло въпреки алкохола. Хари все още, след всичките тези години, не бе успял да проумее естеството на тази проказа. Съзнаваше само, че тя явно прилича донякъде на поривите у Арнол Фолкеста. Толкова силен и всеобхватен императив, че почти оправдава целокупно щетите, които нанася. Най-сетне Катрине се обади.

— Преди няколко седмици е поръчал няколко хирургически инструмента и облекло за хирурзи. Продават се свободно в мрежата.

— Друго?

— Няма. Съдейки по търсенията, не е сърфирал много из интернет. Внимавал е.

— Друго?

— Разрових се дали не е бил замесен във физическа саморазправа. Изникна медицински картон отпреди доста години. Оказа се негов.

— Сериозно?

— В анамнезата лекуващият лекар е записал: „приет с видими следи от побой“, но пациентът твърдял, че е паднал по стълбите. Лекарят изразява категорично несъгласие с версията му и посочва многобройните контузии по цялото тяло. Но понеже пациентът е полицай, следва сам да прецени дали да подава жалба за нанесена телесна повреда, или не. Упоменава се още, че счупеното коляно на пострадалия едва ли ще се възстанови напълно.

— Значи е претърпял побой. Какво откри за местопрестъпленията, където се е вихрил полицейският касапин?

— Всъщност не намерих нищо, което да го свързва с тях. Докато е работил в КРИПОС, не е разследвал никое от първоначалните убийства. Затова пък открих връзка с една от жертвите.

— С коя?

— Рене Калснес. След като се появи в картинката, пуснах търсене заедно с името на Фолкеста. Двамата са прекарвали много време заедно. Пътували са често заедно със самолет, в различни европейски столици са спели в двойна стая или апартамент. Арнол е плащал хотелските сметки и е купувал бижута от Барселона и Рим, каквито не ми се вярва да е носил. Накратко, по всичко личи, че са имали…

— … интимна връзка — довърши Хари.

— По-скоро тайна афера. В самолета обикновено са седели на различни редове, а понякога са пътували и с различни полети. А когато са отсядали в норвежки хотели, винаги са се настанявали в отделни стаи.

— Арнол е работел като полицай. Затова е смятал, че е най-безопасно да не изважда сексуалната си ориентация на показ.

— Но не единствен той е глезел въпросния Рене с екскурзии и подаръци.

— Не се и съмнявам. Трябвало е следователите отдавна да открият връзката помежду им.

— Прекалено строг си, Хари. Колегите не са разполагали с моите търсачки.

Хари прокара длан по лицето си.

— Сигурно си права. Навярно разсъждавам твърде осъдително, като се възмущавам защо убийството на едно жиголо не е предизвикало неизтощим хъс у въвлечените в разследването.

— Да, така е.

— Има ли друго?

— Засега няма.

— Добре. Чао.

Пусна телефона в джоба си. Погледна си часовника. През главата му мина изречение, чуто от устата на Арнол Фолкеста: „Всеки, който няма смелостта да защити справедливостта, трябва да се чувства гузен.“

Какво постигаше Фолкеста с тези убийства за отмъщение? Защитаваше справедливостта ли?