Ю Несбьо - Полиция

— Елементарна хирургия, нали? Само да си гъкнал! И бездруго никой няма да те чуе, но ако вдигаш много шум, ще се наложи да ти залепя и устата.

Хари се тръшна върху стола на Арнол Фолкеста. Столът издаде протяжно, хидравлично съскане и се смъкна под тежестта му, докато Хари включваше компютъра. Екранът светна в мрака. И докато програмите се зареждаха, активираха и влизаха в режим на готовност, Хари прочете още веднъж есемеса от Катрине.

„Не открих нищо за статистическите данни.“

Арнол му беше подхвърлил, че според проучване на ФБР в деветдесет и четири процента от смъртните случаи сред свидетели на прокуратурата по знакови дела, аутопсията показва съмнителни резултати. Именно тези данни подтикнаха Хари да се разрови в обстоятелствата около смъртта на Асаев. Такава статистика обаче липсваше в регистрите на ФБР. Също като в онази фраза на Катрине, която от известно време глождеше ума на Хари, но той не си даваше сметка защо я е запомнил:

„В седемдесет и два процента от случаите, когато хората се позовават на статистика, цитираните данни са плод на собственото им въображение.“

Съмненията отдавна се бяха прокраднали в ума му. Съмнения, че Арнол просто си е измислил цитираните данни.

С каква цел?

Много просто. За да подтикне Хари да проучи по-подробно смъртта на Асаев. Арнол знаеше нещо, но не можеше да каже в прав текст нито какво е, нито как се е добрал до тази информация. Защото това би го разобличило. Ала неуморно педантичен по природа, маниакално обсебен от желанието да не остане неразкрито убийство, той бе поел риска, само и само за да запали фитила на Хари. Защото Арнол Фолкеста беше наясно, че тази следа може да отведе Хари не просто до подозрението за насилствената смърт на Асаев, а и до предполагаемия убиец.

Както и до самия Фолкеста и друго убийство. Та нали единственият, който можеше и вероятно би изпитал потребност да разкаже за случилото се в болницата, беше Антон Митет. Полицаят охранител, провалил се по време на дежурството си. Съществуваше едно-единствено свързващо звено между Арнол Фолкеста и Антон Митет — двама мъже без никакви допирни точки.

Хари потръпна.

Убийство.

Компютърът беше готов да търси.

Хари се взираше в компютърния екран. Пак набра Катрине. Тъкмо се канеше да прекъсне повикването, и чу гласа ѝ:

— Да?

Беше се задъхала, все едно ѝ сварваше да тича. Но съдейки по акустиката, тя се намираше в затворено помещение. Хари си помисли, че е трябвало да отдаде по-голямо значение на акустиката и онзи път, когато позвъни на Арнол посред нощ. Тогава Фолкеста беше на открито.

— Да не си във фитнеса?

— Във фитнеса? — попита тя, все едно чуваше думата за пръв път.

— Предположих, че затова не ми вдигаш.

— Не, вкъщи съм. Какво има?

— Укроти пулса. В Академията съм. Преглеждам какви търсения са извършвани на един компютър и зациклих.

— В смисъл?

— Арнол Фолкеста е влизал в страници на доставчици на медицинска апаратура. Искам да разбера защо.

— Арнол Фолкеста? Какво общо има той?

— Мисля, че е нашият човек.

— Полицейският касапин? — възкликна Катрине и Хари чу хрипкав шум, който веднага разпозна: тютюневата кашлица на Бьорн Холм. И скърцането на матрак.

— С Бьорн да не сте в Котелното?

— Не, нали ти казах, че… такова… да, в Котелното сме.

Хари се позамисли и заключи: през целия си професионален стаж в полицията не беше чувал по-бездарна лъжа.

— Ако имаш компютър подръка, провери дали Фолкеста е купувал медицинско оборудване. И дали излиза нещо, ако въведеш името му и местата, където са извършени убийствата. Като приключиш, ми се обади. А сега ми дай Бьорн.

Хари чу как тя закри слушалката с ръка и каза нещо на Бьорн.

— Да? — прозвуча сънливият му глас.

— Облечи си нещо и ела в Котелното. Намери прокурор, който да ти издаде разрешение да изискаме от мобилния оператор разпечатка на разговорите на Арнол Фолкеста. После провери кои номера са звънили на Трюлс Бернтсен тази вечер, става ли? Междувременно аз ще помоля Белман да събере „Делта“. Ясно?

— Да. Ъъъ… ние… такова… сещаш се…

— Важно ли е, Бьорн?

— Не.

— Чао — прекрати разговора той.

В стаята влезе Карстен Каспершен.

— Намерих йод и памук. И пинцета, за да извадим осколките.

— Благодаря, но именно тези осколки горе-долу ме крепят. Остави тези неща на бюрото.

— Но, за бога, целият си…

Хари махна с ръка протестиращият Каспершен да го остави на мира и набра номера на Белман. След шест сигнала се включи гласовата поща. Хари изруга. Въведе имената на Ула Белман в Гугъл и откри номера на стационарния им телефон в Хьойенхал. Почти веднага в слушалката се обади нежен, мелодичен женски глас.