Ю Несбьо - Полиция

Подмина кафемашината. Намали ход, за да не вдига толкова шум. Спря до стола пред вратата към местопрестъплението. Мнозина знаеха, че там е починал руски наркобарон, но едва малцина — че е бил убит. Че болничната му стая се е превърнала в сцена на неразкрито убийство. Сред посветените беше и Арнол Фолкеста.

Хари пристъпи към вратата. Ослуша се.

Увери се, че предпазителят е свален.

Ударите на сърцето му отброиха последната секунда преди решителния миг.

По коридора се разнесоха тичащи стъпки. Опитваха се да го спрат. И преди да отвори безшумно вратата и да влезе в стаята, Хари Хуле си помисли, че се върти из проклет, непрекъснато повтарящ се кошмар. И че това трябва спре незабавно. Той трябва да се събуди. Да премига срещу слънчевото утро, обгърнат от хладна бяла завивка и от ръцете ѝ. Те го стискат здраво, отказват да разхлабят хватката си и да го пуснат другаде.

Хари затвори внимателно вратата зад себе си. Прикова поглед в гръб, облечен в зелено, надвесен над познато лице. Над Микаел Белман.

Вдигна пистолета. Пръстът му легна върху спусъка. Вече си представяше как откосът ще разкъса зеления плат, нервите, ще натроши костния мозък, гърбът ще се огъне и ще политне напред. Ала Хари не искаше да стане така. Не искаше да го улучи в гръб, а да го застреля очи в очи.

— Арнол — произнесе Хари с глух глас. — Обърни се към мен.

Зелената фигура остави нещо лъскаво върху металната маса. Скалпел. Извърна се бавно. Смъкна зелената маска над устата си. Погледна Хари.

Хари отвърна на погледа. Пръстът му се уви още по-плътно към спусковата скоба.

Тропотът на стъпки приближаваше. Задаваха се няколко души. Налагаше се да побърза, ако не желаеше да се появят свидетели. Усещаше как съпротивата на спусъка отслабва. Беше стигнал до окото на бурята, където всичко утихва. Затишие, преди експлозията да се разрази. Сега. Още не. Пръстът му леко отслаби натиска. Не беше той. Не беше Арнол Фолкеста. Дали беше сгрешил? Отново? Пред него стоеше гладко избръснато лице с отворена уста. Непознати черни очи. Това ли беше полицейският касапин? Гледаше го с такова… недоумение. Хирургът отстъпи встрани. Зад него стоеше още една фигура в зелено. Жена.

В същия миг вратата зад Хари се отвори, избутаха го настрана и още двама души в хирургическо облекло влетяха в стаята.

— Какво става? — попита с властен глас единият от новодошлите.

— В безсъзнание е — докладва жената. — Слаб пулс.

— Кръвозагуба?

— На пода няма много кръв, но може да е изтекла в стомашния сак.

— Определете кръвната група и поръчайте три банки.

Хари отпусна пистолета.

— Идвам от полицията — представи се той. — Какво се е случило?

— Излезте, ако обичате. В момента се опитваме да спасим човешки живот — натърти властният.

— Аз — също — Хари пак вдигна пистолета. Мъжът го изгледа удивен. — Опитвам се да спра убиец, докторе. Не е известно дали е приключил работния си ден, ясно?

Хирургът се извърна.

— Ако това е единствената рана, кръвозагубата не е голяма и няма излив на кръв във вътрешните органи. В шок ли е? Карен, помогни на полицая.

Жената започна да говори през маската, без да се отмества от леглото:

— Колега от регистратурата забелязал мъж в окървавена хирургическа престилка и маска пред устата да се появява от празното крило. После излязъл през изхода. Колегата изпратила човек да провери. Когато открихме пациента, беше на косъм да умре от кръвозагуба.

— Някой видял ли е накъде е тръгнал мъжът?

— Просто изчезнал.

— Пациентът кога ще дойде в съзнание?

— Не знаем дали изобщо ще прескочи трапа. Впрочем май и вие се нуждаете от лекарска помощ.

— Тук няма какво друго да направим, освен да поставим превръзка — заяви властният.

Хари не очакваше да изкопчи повече информация. И въпреки това остана. Направи две крачки напред. Спря. Вторачи се в бялото лице на Белман. Дали се намираше в съзнание? Трудно можеше да се кажи.

Едното око се взираше в Хари.

Другото просто липсваше.

На неговото място зееше черна дупка и стърчаха кървави сухожилия и бели нишки.

Хари се обърна и излезе. Извади си телефона, както бързаше по коридора, за да излезе на чист въздух.

— Ало?

— Столе?

— Звучиш ми превъзбуден, Хари.

— Полицейският касапин е хванал Белман.

— Хванал?

— Оперирал го е.

— Какво искаш да кажеш?

— Изтръгнал е едното му око и го е зарязал, за да умре от кръвозагубата. Сигурно си чул по новините за тазвечершната експлозия. Касапинът стои и зад нея.