Ю Несбьо - Полиция

Хари се взираше в обувките си. Разстоянието до Арнол и покрития стол беше повече от шест-седем метра. Прекалено голямо като за човек, който твърдеше, че за да улучи мишената, тя трябва да е поставена на половин метър пред него.

Освен това мишената изведнъж се смали, защото наведе глава и тяло напред така, че раменете да ги защитават.

Хари нарочно се бавеше с връзките, все едно му се дърпат.

Примамваше Арнол. Трябваше да го подмами да се приближи.

Защото имаше само един начин. И вероятно този факт му вдъхна внезапно спокойствие и отпусна изопнатите му нерви. Всичко или нищо. Направи каквото можа. Над останалото се разпореждаше съдбата.

Арнол вероятно усети спокойствието му.

— Както искаш, Хари.

Хари чу стъпките му по пода. Продължаваше да се суети с връзките. Знаеше, че Арнол вече е подминал стола с Олег. Момчето стоеше неподвижно, все едно виждаше какво се случва.

После Арнол мина и покрай Ракел.

Моментът настъпи.

Хари вдигна глава. Вгледа се право в черното око на пистолетно дуло, отстоящо на двайсет-трийсет сантиметра.

Знаеше, че и най-лекото рязко движение оттук насетне ще накара Арнол да стреля. Първо — срещу най-близкостоящия. Срещу Олег. Дали Арнол се бе досетил, че Хари е въоръжен? Че е взел пистолет преди инсценираната среща с Трюлс Бернтсен?

Може би да. Може би не.

Така или иначе, Хари нямаше как да извади оръжието си достатъчно бързо, независимо колко леснодостъпно беше то.

— Арнол, защо…

— Сбогом, приятелю.

Хари видя как пръстът на Фолкеста се уви около спусъка.

Знаеше, че няма да го споходи — онова откровение, което хората очакват да получат на финала на земния си път. Нито голямото откровение — защо се раждаме, защо умираме и какъв е смисълът на тези две събития и на времевия отрязък помежду им — нито по-малкото: какво подтиква хора като Фолкеста да жертват живота си, за да провалят чуждия. Вместо проникновението щеше да дойде синкопът, бързото прекършване на живота, тази банална, но логическа пауза насред думата. За-що? За какво?

Барутът пламна с — буквално — експлозивна скорост. Създаденото налягане изстреля куршума от месинговата гилза със скорост от около триста и шейсет метра в секунда. Нарезите в канала на цевта приплеснаха мекото олово и придадоха на куршума въртеливо движение, за да лети по права траектория. В случая това беше излишно, понеже само след полет от няколко сантиметра оловото проби главата на мишената и съприкосновението с черепа прекъсна устрема му. А когато куршумът стига до мозъка, скоростта падна до триста километра в час. Куршумът разкъса първо мозъчната кора, наруши моториката и парализира жертвата, после прониза темпоралния лоб, блокира дейността на десния и на челния лоб, засегна зрителния нерв и се заби в срещуположната стена на черепа. Заради ъгъла, под който проби черепа, и ниската скорост, вместо да излезе от черепната кутия, куршумът рикошира, засегна още жизненоважни центрове и накрая се загнезди в черепа. Но тогава вече бе нанесъл толкова много поражения, че сърцето бе спряло да бие.

Катрине потръпна и се сгуши в прегръдката на Бьорн. В голямата църква беше студено. Студ и вътре, и вън. Защо ли не се облече по-дебело?

Чакаха. Всички в църквата в „Опсал“ чакаха. Някой току се прокашляше. Какво кара хората винаги да кашлят в църква? Дали самото помещение предизвиква дразнене в гърлото и затруднено преглъщане? Дори модерните църкви като тази, построени от стъкло и бетон? Или притеснението им да не вдигат шум, който акустиката ще усили, ги подтиква да кашлят от нерви? Или просто по този начин хората освобождават блокираните си чувства, изплюват камъчето, вместо да избухнат в плач и смях?

Катрине извърна глава. Бяха се събрали единствено най-близките. Достатъчно малко, та да фигурират само с първата буква от малкото си име в телефонния указател на Хари. Катрине погледна Столе Ауне. За пръв път го виждаше с вратовръзка. И съпругата му присъстваше. Ето го и Гюнар Хаген. И той бе довел жена си.

Катрине въздъхна. Трябваше да се облече по-дебело. Виж, на Бьорн температурата явно не се отразяваше. Тъмен костюм. Катрине не бе предполагала, че ще изглежда толкова добре в официално облекло. Изтупа ревера на сакото му. Там нямаше прашинки. Просто интимен любовен жест. Както маймуните си демонстрират привързаност, докато се пощят.

Случаят беше разкрит.

По едно време се опасяваха, че са го изпуснали, че Арнол Фолкеста — вече известен и като Полицейския касапин — е успял да се измъкне, да избяга зад граница или да се скрие някъде в Норвегия. Ако наистина се бе скрил в страната обаче, трябваше да е вдън земя, защото в рамките на двайсет и четири часа след официалното обявление за издирването му всички медии разпространиха негов портрет и подробно описание и в цяла Норвегия едва ли остана нормален човек, който да не знае кой е Арнол Фолкеста и как изглежда. Тогава Катрине се замисли колко близо са били, когато Хари ѝ възложи да провери за евентуални допирни точки между Рене Калснес и служител в полицията. Ако беше включила в търсенето и бивши блюстители на реда, Катрине щеше да открие връзката на Фолкеста с младото момче.