Ю Несбьо - Полиция

Тя престана да чопли ревера на Бьорн. Той ѝ се усмихна признателно. Мимолетна, измъчена усмивка. Брадичката му потрепери леко. Беше на ръба да заплаче. Катрине осъзна, че днес за пръв път ще види Бьорн разплакан. Тя се изкашля.

Микаел Белман се промъкна дискретно и седна откъм външната страна на пейката. Погледна си часовника.

След четирийсет и пет минути му предстоеше поредното интервю. За немското списание „Щерн“. Едномилионна читателска аудитория. Поредният чуждестранен журналист, заинтригуван от историята за младия главен секретар на полицията, работил неуморно седмици наред, месец след месец, за да залови серийния убиец; как накрая самият той едва не загинал от ръката на същия този убиец. Микаел отново щеше да направи кратка пауза, преди да добави, че пожертваното око е твърде нищожна цена, защото е постигнал много: спрял е психопат на път да затрие още негови служители.

Микаел Белман закри часовника с ръкава си. Време беше да започват. Какво чакаха? Днес дълго се чуди какво да облече. Черно, за да подхожда на повода и на превръзката над окото му? С тази превръзка уцели право в десетката. Тя разказваше историята му толкова драматично и ефектно, че според „Афтенпостен“ тази година Белман се бе превърнал в норвежеца с най-много снимки в международната преса. Или да избере нещо тъмно, но по-неутрално и приемливо и не толкова натрапчиво за предстоящото интервю? След интервюто му предстоеше среща с председателя на Общинския съвет и Ула му препоръча да заложи на неутрален, тъмен цвят.

По дяволите! Ако не започнат скоро, ще закъснее.

Поразрови се в душата си. Изпитваше ли нещо? Не. Какво да изпитва? Все пак ставаше въпрос за Хари Хуле, който нито му беше приятел, нито подчинен в полицията. Имаше голяма вероятност обаче отпред да чакат журналисти и за Микаел беше добра реклама да присъства в църквата. Нямаше как да се отрече, че Хуле пръв посочи Фолкеста, а последствията придобиха такива мащаби, че превърнаха Микаел и Хари в поборници за една и съща кауза. А в момента добрият пиар стана още по-важен за Белман. Знаеше защо го вика председателят на Общинския съвет. Партията изгуби силен лидер в лицето на Исабеле Скойен и сега търсеше неин заместник. Популярна, уважавана личност, която да привлекат в редиците си и да я включат в управленския си екип. Когато му се обади, председателят на Общинския съвет първо му изказа възхищението си от интервюто в „Магасине“, което представяло Белман в изключително благоприятна и мъдра светлина. После го попита дали политическата платформа на неговата партия хармонира донякъде с политическите виждания на Микаел.

Хармонира.

Управата на града.

Градът на Микаел Белман.

Кога най-сетне някой ще натисне педалите на проклетия орган!

Бьорн Холм усещаше как Катрине трепери в прегръдката му. Усещаше и студената пот, стичаща се под официалния му панталон, и изтръпваше при мисълта колко дълъг ще бъде днешният ден. Дълъг ден, преди двамата с Катрине да се съблекат и да се мушнат под завивките. Заедно. И да продължат напред. Животът продължаваше за всички, които останаха — независимо дали искат, или не. Плъзгайки поглед над редиците от пейки, Бьорн се замисли за всички, които не бяха тук. Беате Льон. Ерлен Венешла. Антон Митет. Дъщерята на Руар Митстюен. Ракел и Олег Фауке. Те платиха цената, задето се бяха привързали към онзи, който сега се намираше до олтара. Хари Хуле.

И по някакъв парадоксален начин той сякаш продължаваше да бъде верен на себе си — онази черна дупка, която засмуква в недрата си всичко добро наоколо и унищожава любовта, която му дават и която не му дават.

Снощи, преди да си легнат, Катрине призна пред Бьорн, че е била влюбена в Хари. Не защото го е заслужавал, а защото е невъзможно да му устоиш. Както е невъзможно и да го уловиш, да го задържиш, да живееш с него. Навремето Катрине здравата бе хлътнала по него. Влюбването отмина, страстта охладня. Бе опитала да я превъзмогне. Ала малкият фин белег от краткотрайната любовна мъка, която Хари неволно бе причинил на нея и на още няколко жени, никога нямаше да се изличи. Катрине и посестримите ѝ по съдба го бяха имали само временно. И всичко бе приключило. Бьорн я помоли да спре с откровенията дотук.

Органът засвири. Бьорн открай време имаше слабост към този инструмент. Малкият орган в родната Скрая, органът „Хемънд Б 3“ на американския рок и блус певец Грег Олман, скърцащи хармониуми, от които се изтръгва стар псалм. Същото като да се къпеш във феерия от топли тонове и да се надяваш сълзите да не те надмогнат.