Ю Несбьо: Полиция

Навярно защото се бе опасявала, че куршумът може да излезе от тялото му и да улучи Хари.

Или защото светкавично разсъждаващият ѝ мозък, плашещ със своята далновидност, бе успял да съобрази какво ще се случи впоследствие. За да се спасят, ще се наложи да прикрият деянието си. Да трансформират истината. В самоубийство. Беше възможно жената до Хари да е съобразила, че самоубийците не се застрелват в задната част на главата от половин метър, а — ако са десняци като Арнол Фолкеста — в дясното слепоочие.

Каква жена. Знаеше за нея толкова много. И толкова малко. След като я видя в действие, след като прекара месеци в съвместна работа с Арнол и повече от четирийсет години със самия себе си, Хари се принуди да си зададе въпроса доколко човек може да опознае друг човек.

Песента свърши и свещеникът премина към брачния обет — „да я обичаш и почиташ…“ — но Хари и Ракел, в пълен разрез с ритуала, продължаваха да стоят обърнати един към друг. Хари беше убеден, че никога няма се откаже от нея, независимо колко лъжливи обещания щеше да изрече сега в църквата, независимо колко невъзможно е да се закълнеш някому, че ще го обичаш чак до гроба. Надяваше се свещеникът скоро да млъкне, за да изрече заветното „да“, което вече ликуваше в гърдите му.

Столе Ауне извади носна кърпичка от горния джоб на ризата си и я подаде на съпругата си.

Хари току-що бе казал „да“ и отзвукът от гласа му още отекваше под църковния свод.

— Какво има? — прошепна Ингри.

— Плачеш, скъпа.

— Не, ти плачеш.

— Така ли?

Столе Ауне допря кърпичката до кожата под очите си. Плачеше, и още как. Не много, но достатъчно по кърпичката да останат мокри петна. Аурура все повтаряше, че баща ѝ не плаче като хората. От очите му най-неочаквано потичаха само съвсем тънки, едва видими вадички, спускаха се по носа и се търкулваха по двете му страни. В такива случай околните обикновено не схващаха ситуацията, филма или разговора като особено разнежващ. Все едно някаква торбичка се пукаше и оттам потичаше вода. На Столе много му се искаше Аурура да присъства на церемонията, но тя замина с отбора на двудневен турнир в зала „Надерю“ в градчето Берюм близо до Осло. Току-що му изпрати есемес, че са спечелили първата среща.

Ингри понагласи вратовръзката на съпруга си и сложи ръка на рамото му. Той отпусна дланта си върху ръката ѝ. Знаеше, че и двамата си припомнят собствената си сватба.

Случаят приключи и Столе състави психологически доклад. В него изложи собственото си виждане по въпроса дали оръжието, с което се е застрелял Арнол Фолкеста, е същото, с което е бил убит Густо Хансен. Столе посочи няколко сходства между Густо Хансен и Рене Калснес: и двамата са били млади, красиви като картинки момчета, лишени от скрупули. Продавали са сексуални услуги на мъже от всички възрасти, а Фолкеста е бил склонен да се влюбва в такива младежи. В професионалната си оценка Столе допускаше, че човек с параноидната шизофрения на Фолкеста е способен да убие Густо от ревност или поради редица други причини, базирани върху превратно възприемане на реалността вследствие от тежка форма на психоза, невинаги видна за околните. Към доклада си Столе приложи записките от терапевтичната консултация с Фолкеста от времето, когато той работеше в КРИПОС. Тогава той бе потърсил помощта на психолога с оплакването, че чува гласове. И независимо от отдавна постигнатото съгласие на психолозите, че да чуваш въображаеми гласове не е тъждествено с шизофрения, в случая на Фолкеста Столе клонеше към това заключение. Затова още навремето бе започнал да съставя епикриза, която да прекрати кариерата на Фолкеста като следовател. Така и не се наложи да изпраща доклада си, защото Фолкеста сам реши да напусне службата, след като сподели с Ауне за конфузна случка с колега, когото не назова по име. После Фолкеста прекрати терапията и изчезна от радара на Ауне. Ала явно различни фактори бяха допринесли за обострянето на болестта. Не на последно място стояха черепно-мозъчните травми вследствие от зверския побой, станал причина за продължителен болничен престой. В научните изследвания изобилстваше от примери за сравнително леки мозъчни травми, довели до поведенчески промени, проявяващи се в засилена агресия и влошен контрол на импулсите. Ауне добави, че нараняванията, получени от Фолкеста по време на нанесения му побой, приличат на нараняванията, които впоследствие той е причинил на жертвите си. Друг отключващ фактор за болестта се явяваше загубата на Рене Калснес. Според свидетелски показания на запознати, Арнол Фолкеста бил силно, почти маниакално влюбен в младежа. През погледа на Столе Ауне решението на Фолкеста да завърши със самоубийство онова, което очевидно е приемал като своя мисия, не представляваше изненада. Единственият необясним факт беше, че не бе оставил никакво писмено или устно завещание, обясняващо причините за постъпките му. Обикновено манията за величие върви ръка за ръка с потребността да бъдеш запомнен, разбран, обявен за гений, възхваляван и да получиш заслуженото си място в историята. Психологическият доклад срещна положителен прием. Микаел Белман заяви, че са имали нужда тъкмо от това последно късче, за да сглобят целия пъзел.