Ю Несбьо - Полиция

Не ставаше и не ставаше!

Погледна часовника на телевизора. Две минути и шест секунди.

Вмъкна главата си, сгъна крака в коленете, но сега пък не можеше да си огъне достатъчно гърба. По дяволите! Разсмя се на глас. Защо навремето не прие предложението за безплатна йога в Хонконг? Това ли щеше да му изяде сега главата?

Худини 40 40 Хари Худини (1874-1926) — знаменит американски маг-илюзионист. Благодарение на познанията си по йога може да оцелява дълго в тесни пространства без въздух. — Б.пр. .

В паметта му смътно се прокрадна нещо за вдишване, издишване и отпускане.

Издиша насъбрания въздух, опита се да изпразни главата си от мисли и да се съсредоточи върху пълното отпускане. Не мисли за секундите. Почувствай как мускулите и ставите стават все по-податливи, по-гъвкави. И наистина Хари усети как малко по малко се компресира.

Успя.

По дяволите, наистина успя! Натъпка се в хладилника. Хладилник с достатъчно метал и изолация да оцелее. Ако, разбира се, самоделката не беше наистина адска.

Хвана ръба на вратата, хвърли последен поглед към телевизора, преди да хлопне вратата. Минута и четирийсет и седем.

Понечи да затвори вратата, ала ръката му не го слушаше. Съпротивляваше се, защото мозъкът отказваше да подмине видяното от очите, макар разумът да се мъчеше да го игнорира, понеже регистрираното явление нямаше отношение към единственото важно в момента — да оцелее, да се спаси. И разумът го игнорираше, защото Хари не разполагаше със средства, с време, с възможност да прояви съчувствие.

Пихтиестата маса на стола.

В нея се появиха две бели петна.

Белтъците на очите.

Взираха се право в него изпод найлона.

Проклетникът беше още жив.

Хари нададе вик, измъкна се от хладилника и притича до стола, като с крайчеца на окото си следеше дигиталните цифри на телевизора. Една минута и трийсет и една секунди. Дръпна найлона от лицето. Очите в каймата премигаха. Чу се дишане. Явно през дупката, пробита от костта, влизаше въздух.

— Кой го направи? — попита Хари.

В отговор получи тежко дишане. Пихтиестата маска пред него започна да се разтича като разтопен парафин.

— Кой беше? Кой е полицейският касапин?

Дишане.

Хари погледна часовника. Минута и двайсет и шест секунди. Трябваше да си предвиди достатъчно време да се намъкне повторно в хладилника.

— Хайде, Трюлс! Ще го хвана.

Там, където навярно някога е било ъгълчето на устните му, набъбна кърваво мехурче. С пукането му се разнесе едва доловим шепот:

— Носеше маска. Мълчеше.

— Каква маска?

— Зелена…

— Зелена ли?

— Хир… ур…

— Хирургическа маска?

Немощно кимване. Очите пак се затвориха.

Минута и пет секунди.

Нямаше да изкопчи нищо повече. Хари се върна до хладилника. Този път се вмъкна по-бързо. Затръшна вратата и лампичката изгасна.

Докато зъзнеше вътре, отброи десет секунди. Четирийсет и девет.

Нещастникът така или иначе щеше да умре.

Четирийсет и осем.

По-добре, че някой друг му е видял сметката.

Четирийсет и седем.

Зелена маска. Трюлс Бернтсен каза на Хари всичко, което знае, без да иска нещо в замяна. Значи полицейското у него още не бе умряло напълно.

Четирийсет и шест.

И през ум да не ти минава. Вътре няма място за повече от един човек.

Четирийсет и пет.

Пък и времето няма да стигне да го освободиш от стола.

Четирийсет и четири.

Дори да имаш желание да помогнеш, секундите изтекоха.

Четирийсет и три.

Няма закога.

Четирийсет и две.

Мамка му.

Четирийсет и една.

По дяволите!

Четирийсет.

Хари отвори вратата на хладилника с шут и стъпи на пода. Дръпна чекмеджето на кухненския плот, грабна нещо, наподобяващо нож за хляб, хукна към стола и започна да реже тиксото, усукано около подлакътниците.

Не поглеждаше часовника, ала чуваше тиктакането.

— Да те вземат мътните, Бернтсен!

Скръсти ръцете му на гърдите и го повдигна.

На всичкото отгоре проклетникът беше и тежък!

Хари го дърпаше, проклинаше, влачеше, проклинаше, вече сам не чуваше какво се сипе от устата му. Надяваше се ругатните да жегнат небето и пъкъла, та поне една от двете сили да се намеси и да сложи край на тази идиотска, но неизбежна развръзка.

Прицели се в хладилника, забърза и напъха Бернтсен в отвора. Кървавото тяло се отпусна и се свлече навън.

Хари пак се опита да го натъпче вътре, ала безуспешно. Изтегли го навън, по линолеума се проточиха кървави следи, пусна го, дръпна хладилника от стената, чу как щепселът се изтръгна от контакта, преобърна хладилника на ребро между кухненския плот и готварската печка. Хвана Бернтсен и го набута в хладилника. Вмъкна се след него. С двата си крака го натика възможно по-навътре, чак до тежкия агрегат. Легна върху Бернтсен, вдиша миризмата на пот, кръв и пикня, изпусната, докато е стоял прикован за стол с ясното съзнание, че ще го убият.