Ю Несбьо - Полиция

Вратата зад гърба ѝ се отвори и я лъхна хладен полъх от подземния проход.

— Бьорн? — попита тя, без да се обръща.

Хари паркира пред църквата „Свети Яков“ и оттам се качи пеша до „Хаусман“ 92.

Спря пред храма и огледа фасадата.

На третия етаж бяха сложили решетки на прозорците. Оттам се процеждаше мъждива светлина. Явно на новия собственик му бе омръзнало да разбиват помещението, промъквайки се по аварийната стълба.

Беше очаквал да изпита по-силни емоции. Все пак точно тук бе убит Густо. Тук самият Хари щеше да се прости с живота си.

Натисна дръжката на портата. Както винаги беше отворена. Сякаш го подканяше да влезе. Преди да поеме по стълбите, извади „Одеса“-та, освободи предпазителя, огледа стълбите и се ослуша, вдишвайки миризмата на урина и дърво, просмукано с миризмата на повръщано. Пълна тишина.

Тръгна по стълбите. Стъпваше възможно по-безшумно върху вестникарска хартия, картонени кутии от прясно мляко и употребени игли от спринцовки. Стигна до третия етаж и спря пред вратата. И тя беше сменена. С метална. Оборудвана с няколко заключващи механизма. Само изключително мотивирани крадци биха се пробвали да я разбият.

Хари не видя причина да почука и да се откаже от възможността да свари човека вътре неподготвен. Натисна дръжката и усети отпора на стегнати пружини, но не и на ключалка. Стисна пистолета с две ръце и ритна тежката врата с десния си крак.

Мушна се бързо вътре и се шмугна наляво, за да не се откроява силуетът му на вратата. Пружиненият механизъм затръшна вратата.

В последвалата тишина се чуваше тихо тиктакане.

Хари премига изненадан.

Освен малък портативен телевизор, на чийто черен екран бе изписан погрешен час, всичко си беше същото. Същото пропаднало наркосвърталище с матраци и боклуци по пода. Един от отпадъците седеше на стол и го гледаше.

Трюлс Бернтсен.

Или поне Хари го оприличи на Трюлс Бернтсен.

На нещо, което някога е било Трюлс Бернтсен.

Канцеларският стол стоеше насред стаята под абажур от скъсана оризова хартия, висящ от тавана. Оттам идваше единствената светлина в апартамента.

Хари предположи, че и лампата, и столът, и телевизорът, от който се носеше тиктакането на умиращ електроуред, са продукт на седемдесетте, но не беше сигурен.

Същото важеше и за онова върху стола. Защото беше трудно да се прецени дали наистина именно Трюлс Бертнсен, роден през седемдесетте и починал преди минути, бе завързан за стола с тиксо. Мъжът нямаше лице. На негово място сега се виждаше пихтия от сравнително прясна червена кръв и черна засъхнала кръв, в която белееха парчета кости. Тази каша щеше да се разтече, ако не я държеше прозрачна найлонова обвивка, нахлузена и стегната около главата. Една кост бе пробила найлона. Фолио за свежо съхранение. Гледката напомняше току-що опакована разфасовка кайма в супера.

Хари отмести поглед от стола и се опита да затаи дъх, за да чува по-добре. Долепи плътно гръб о стената и с вдигнат наполовина пистолет сканира помещението отляво надясно.

Вторачи се в прехода към кухнята. Там се виждаше част от стария хладилник и плота, но имаше опасност някой да се е скрил по-навътре.

Нито звук. Пълна тишина.

Хари чакаше. Разсъждаваше. Ако му бяха устроили капан, отдавна да е мъртъв.

Пое си дъх. Имаше предимството да познава обстановката и знаеше, че единствените скривалища са кухнята и тоалетната. За жалост трябваше да застане с гръб към едното помещение, за да провери другото.

Взе решение, пристъпи към кухнята, подаде глава иззад ръба и бързо се отдръпна. Остави мозъкът да обработи постъпилата информация. Готварска печка, купчина накамарени една върху друга кутии от пица, хладилник. Нямаше никого.

Оставаше тоалетната. По една или друга причина вратата беше свалена, а лампата — изгасена. Застана до рамката на вратата и натисна ключа за осветлението. Преброи до седем. Подаде глава и се отдръпна. Никой.

Свлече се с гръб към стената. Чак сега усети как бясно блъска сърцето му под ребрата.

Поседя така няколко секунди, докато се съвземе.

После се приближи до трупа на стола. Приклекна и огледа внимателно червената маса под найлона. Лице вече нямаше, но силно издаденото напред чело, обратната захапка и бандитската прическа не оставиха и капка съмнение. Това беше Трюлс Бернтсен.

Умът на Хари бе започнал да асимилира факта, че явно е сгрешил. Не Бернтсен е полицейският касапин.