Ю Несбьо - Полиция

— Не ме познаваш, Микаел. Отпусни се.

— В момента точно това правя: разпускам вкъщи. Затова имай добрината да говориш по същество.

— Работя като медицински асистент в Държавната болница.

Досега на Микаел тази вероятност не му бе хрумвала — или просто не си спомняше да я е обмислял. И въпреки това имаше чувството, че знае продължението съвсем точно. Отвори вратата към терасата и стъпи на студените каменни плочи, без да отдръпва телефона от ухото си.

— Обслужвах Рудолф Асаев. Помниш го, Микаел. Разбира се, че го помниш. Двамата с него въртяхте далавери. През няколкото часа, когато прекара буден след комата, той ми довери какви сте ги вършили.

Беше се заоблачило, температурата на въздуха бе паднала рязко, студените плочи вледениха краката на Микаел през чорапите, но той усети как потните му жлези заработиха с пълна пара.

— Като заговорихме за далавери — продължи гласът, — да кажем, че ще искам част от постъпленията ти, за да си мълча.

Белман се сещаше кой е. Медицинският асистент от Енебак. Онзи, когото Исабеле нае да ликвидира Асаев. Според твърденията въпросният тип щял да приеме хонорар в натура, но явно грешеше.

— Колко? — попита Белман, опитвайки се да звучи твърдо, ала усети, че не постига желаното хладнокръвие.

— Не много. Аз съм човек със скромни навици. Десет бона.

— Прекалено малко са.

— Прекалено малко ли?

— Звучи ми като първа вноска.

— Навит съм и на сто бона.

— Тогава защо шикалкавиш?

— Защото парите ми трябват тази вечер, банките са затворени, а от банкомат можеш да изтеглиш максимум десет бона.

Значи шантажистът се нуждаеше спешно от пари. Добри новини. Или? Микаел се приближи до перилата на терасата и погледна града си. Опита се да се съсредоточи. По принцип много го биваше точно в такива ситуации: когато само единият ще отнесе цялата печалба и всяка грешка може да се окаже фатална.

— Как се казваш?

— Наричай ме Дан. Като в Данувий.

— Добре, Дан. Нали ти е ясно, че разговорът ми с теб не е равносилен на самопризнание? Възможно е да те пързалям и да те арестуват за изнудване.

— Казваш го от страх да не съм журналист, който се опитва да те разобличи заради плъзнал слух.

По дяволите!

— Къде?

— Дежурен съм и се налага ти да дойдеш. Но ме чакай на по-дискретно място, например в затвореното крило. Там няма никого. След четирийсет и пет минути в стаята на Асаев.

Четирийсет и пет минути. Бързаше. Най-вероятно от предпазливост. Не иска да дава време на Микаел да му устрои капан. Ала Белман предпочиташе по-простите обяснения: асистентът е наркоман и изведнъж е изчерпил всичките си запаси от дрога. Това би улеснило нещата. Би му отворило възможност да подмами жертвата и да стегне хубаво чувала.

— Става — Микаел затвори.

Вдиша странния, почти задушаващ въздух, който лъхаше от терасата. Върна се в дневната и затвори вратата зад гърба си.

— Налага се да изляза.

— Сега ли? — Ула го изгледа с онзи онеправдан поглед, който обикновено го провокираше да избълва някоя раздразнена реплика.

— Да, сега.

Мислеше за пистолета в багажника на колата си. „Глок“ 22, подарък от колега американец. Неизползван. Без регистрация.

— Кога ще се върнеш?

— Не знам. Не ме чакай, лягай си.

Тръгна към коридора. Усещаше погледа ѝ в гърба си. Спря чак пред вратата.

— Не излизам да се срещам с нея. Чу ли?

Ула не отговори. Обърна се към телевизора и се престори на заинтригувана от прогнозата за времето.

Катрине изруга. Потеше се във влажната жега на Котелното, но продължи да натиска клавишите.

Къде, по дяволите, се криеше тази статистиката на ФБР за мъртвите свидетели? И за какво му бяха притрябвали тези числа на Хари?

Погледна часовника, въздъхна и набра номера му.

Никакъв отговор. Какво друго да очакваш!

Изпрати му есемес, че задачата ще отнеме време; влязла е в най-съкровените архиви на ФБР, но или статистическите данни са засекретени, или Хари не е доразбрал. Захвърли телефона върху бюрото. Прииска ѝ се да се обади на Лайф Рьобек. Не, не на него. На някой друг идиот, който би си направил труда да я изчука тази вечер. Първото лице, което изникна в ума ѝ, я накара да смръщи вежди. Този пък откъде се появи? Сладур е, но… но какво? Дали пък тази идея не бе дремала дълго в съзнанието ѝ, преди да се избистри?

Катрине тръсна глава и пак се съсредоточи върху екрана.

Ами ако не става въпрос за статистика на ФБР, а на ЦРУ?

Въведе нови думи в полето за търсене. Central Intelligence Agency 38 38 Central Intelligence Agency (англ.) — Централно разузнавателно управление — ЦРУ. — Б.пр. , witness, trial, death 39 39 Witness, trial, death (англ.) — свидетел, съдебен процес, смърт. — Б.пр. . Търси. Машината заработи. Появиха се първите резултати.